България няма национална кауза и около какво да се обедини, за да тръгне напред. Тези думи са изричани хиляди пъти през последните 30 години, а докато България търси своята обединяваща кауза, хората се отдалечават един от друг бавно, но сигурно.

С каузата трябва да дойдат и водачите, лидерите, без които всяко едно начинание е обречено.  България има недостиг на духовни водачи,  просветители, държавници… В лутането си хората, досущ като ослепените воини на Самуил,  избират своите лидери, с надежда те да станат водачи.

Вместо обаче да създават връзки между хората, новите лидери рушат и малкото останали краища, от които могат да се заздравят отношенията. България отдавна не е обединена около цел, кауза, идея, идеал.  Като единствените проблясъци за единност на нацията бяха благотворителните кампании.

През годините станахме свидетели как за дни се помага на хора, които са на ръба на оцеляването, или по-лошо. Българинът винаги е бил съпричастен, макар рядко да го признава, а и  да не му личи.  Милиони българи, които  нямат много, даваха от своето, за да помогнат на дете в беда,  майка, бореща се за живота си и семейства в безизходица.

Тогава дойде Кирил Петков…

С едно глупаво, несъобразно, а и цинично обръщение премиерът успя да погнуси българите от благотворителните кампании. Тук съвсем не става въпрос дали трябва,или не да се дават оръжия на Украйна. Тук не става дума и дали трябва да се помага на Украйна. Тук не става дума и за българската позиция за Украйна.

Става дума за това, че премиерът на най-бедната страна в ЕС призова хората да отделят от хляба си, за да се купят оръжия. Благотворителността не може да се служи за война, благотворителността не бива да бъде параван за политически цели и бягане от отговорност.

“Призовавам всеки български гражданин, който наистина иска да помогне на Украйна, да дари като мен една заплата. Думите са лесни, делата са трудни..”, написа Петков.

Премиерът не просто призовава хората да дадат от хляба си за войната, той вменява вина, че това е единственият начин да се помогне.   

Върхът на цинизма е фразата за думата и делата. Защото именно целият този фарс е липсата на отговорни дела от премиера и страх да не изпусне Корнелия Нинова от своята коалиция. Много по-лесно е да се дари една заплата, която се плаща пак от българския данъкоплатец, отколкото ПП да вземат ясна и категорична позиция. Петков и Промяната, като мандатоносители,  трябваше да внесат предложението за оръжие за Украйна и тогава те да понесат отговорността си за решението, а и резултатите от него.

„Има три вида умове: първите проумяват всичко самостоятелно, вторите проумяват мислите на другите, а третите не проумяват нито сами, нито като им се обяснява. Първите са висши, вторите - добри, а третите безполезни”, пише Николо Макиавели във „Владетелят”. Труд, за който Петков призна, че е бил отвратен, докато го чете. Това се случи и с хората, които четяха поста във Фейсбук на премиера.   

За по-малко от ден цялото общество настръхна срещу призива на Петков, но въпреки това той не разбира и до момента какво е сторил.  По Библейски вероятно трябва да простим на премиера, че не знае що прави,  но по върховете на българската държава – прошка вече не трябва да се дава толкова лесно.