Свикнали сме да потръпваме при мисълта, че наши сънародници отиват в "чужбината" и ни излагат. 

"Я, че Бай Ганьо", "Виж го ти", "Затова ни мислят за селяни" - това са част от най-меките реакции, ама сме готови още след малко да излезем на улицата и да направим в майка България акта, на който сме се възмущавали преди секунди. 

Драсканици, хвърляне на боклуци и цигари от тераси и автомобили, ругаене, оскверняване на паметници на културата, "минаване тънко", кражби и всякакви вандалски прояви предизвикват огромен отзвук, но най-вече, когато са направени на чужда територия.

Сякаш границите на България са онази линия, която ако прескочим влизаме в много криворазбрано тълкуване на стиха на Иван Вазов:

България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е, тя ще ни съзре

Как разбира обществеността този стих? Някой спуска информация "отвън" за нашенци в провинение. Ние вперваме поглед към "височайшата" проява и после анатемосваме, разпваме и настояваме за публичен линч. 

Всичко е точно - все пак трябва да бъдем непримирими към злодеянията, особено когато слагат етикети на народа ни по света... ама кога ще станем нетолерантни и у нас остава въпрос без отговор. 

По същество. Японски медии гръмнаха за нашенци, надраскали надписа "Локо София", върху, забележете, Мемориала на Хирошима. Как никой не обърна внимание обаче, че и от снимката ясно си личи, че графитите са на оградно пано, разположено поне на 300 метра СРЕЩУ паметника или че на сантиметри от надписа на кирилица има съвсем автентичен надпис на японски. Ама това са подробности. Нека изобличим и посочим с пръст Бай Ганьо - той е там и е в провинение. 

Не омаловажаваме проявата, въпреки че обстоятелствата по нея са фейкнюс. Не считаме, че трябва това да бъде подминавано, но и реакциите ни понякога са по-показателни за нас самите, отколото лошата постъпка, която съдим от позицията на... седящи зад клавиатурата. 

Последно уточнение - дали ще "коментираме" със спрей футбол и фенско пристрастие /"Локо София"/, любовни трепети /"Обичам Рая"/ или всякакви етнически или политически /личности, събития и процеси/, няма никакво значение. 

Апропо, не можем да не си припомним за друго златно българско присъствие в световната хроника. Авторите на "Локо Пловдив"  в Япония могат само да мечтаят за постиженията на Благой Георгиев, по-известен като Благо Джизъса, който все още държи златната корона на футболно-хулиганския-международен нонсенс, след като опита да издълбае инициалите си върху Колизеума в Рим с монета. Халфът на Рубин беше арестуван от италианските власти, но пък Джизъса отсече, че е "почерпил опит" от още близо 50 души наоколо, които правили същото. 

Въпреки всичко фактът, че надписът "Локо София" се роди изпод ръцете на двама служители на Операта, създаде необходимия позиционен и културен контраст, който вдъхнови нашенци да родят мъдри мисли и редица колажи. TrafficNews.bg показва някой от тях.