Трима кметове на ДПС бяха арестувани в три последователни дни при зрелищни акции на ГД БОП. Това се случва в навечерието на президентските избори, а в политиката подобно съвпадение трудно може да остане просто криминална хроника. Особено когато властта има нужда да демонстрира решителност, опозицията търси доказателства за репресия, а избирателите трябва да решат на кого да поверят следващия мандат.

Арестите на тримата кметове от ДПС поставят въпрос, който надхвърля съдбата на конкретните общински управници: ще отслабят ли те влиянието на Делян Пеевски, или ще му дадат нов повод да мобилизира собствените си избиратели?

Всяка акция срещу представител на властта би трябвало да се оценява според доказателствата, законността на действията и резултатите от разследването. Когато обаче три еднотипни акции се концентрират в дните преди избори, неизбежно възниква съмнение дали моментът е случаен, или е част от по-широко политическо послание.

Писателят и ПР експерт Радослав Бимбалов вижда в арестите демонстрация на сила, която може да обслужва две цели – възстановяване на загубеното обществено доверие и оказване на натиск върху политическите противници. В неговата интерпретация действията срещу кметовете са сигнал не само към Пеевски, но и към Бойко Борисов, че властта разполага с инструменти за натиск върху политическите и икономическите им мрежи.

 "Радев започва да се превръща в някаква кръстоска между ранния Цецо Цветанов и ранния Кирил Петков“, заяви Даниел Митов от ГЕРБ. На въпрос дали пресконференцията на ГЕРБ в сряда е била предизвикана от притеснения за възможни разкрития за схеми, Митов отговори, че партията не се е уплашила. Според него проблемът е в публичните послания на министър-председателя по отношение на работата на прокуратурата. „Ние, както виждате, нито сме се стреснали, нито сме се уплашили. Кои са тези смели прокурори? Смелите прокурори са тези, които потвърждават политическите изводи на премиера ли?“, попита Митов.

 И тук възниква съществен въпрос: може ли властта да убеди обществото, че води реална борба с корупцията, когато най-видимите ѝ действия съвпадат с момент, в който политическата изгода от тях е очевидна? Истинският тест не е колко кметове ще бъдат задържани пред камерите, а дали разследванията ще доведат до убедителни доказателства, съдебни решения и отговорност, независимо от партийния цвят на обвиняемите. Или българите отново ще плащат огромни обезщетения на оневинените, заради поредния политически ПР? 

Показната решителност не е равнозначна на правосъдие. Но и политическият контекст не е достатъчно основание да се отхвърля всяко разследване като репресия.

Реакцията на партията на Делян Пеевски беше очаквана: ДПС определи действията като показни полицейски акции и политически натиск, обвини властта в използване на службите като „политическа бухалка“ и обяви намерение да сезира европейските институции.

В декларацията си партията свърза арестите с критиките си към управлението и с твърдения за натиск върху кметове да подкрепят модела „Радев-Копринков“. 

Така акцията може да произведе и обратен ефект. Вместо да демобилизира електората на Пеевски, тя може да го сплоти около усещането, че партията е подложена на натиск. За твърдите избиратели подобен конфликт може да се превърне в мотив за още по-категорична подкрепа. За хората, зависими от местните властови и икономически структури, сигналът може да бъде и предупреждение, че политическата ситуация се променя.

Бившият здравен министър Илко Семерджиев разглежда действията срещу ДПС и ГЕРБ през по-широка политическа схема. Според неговия прочит Румен Радев изпраща сигнали към различни центрове на власт, демонстрира готовност да жертва дори собствените си съюзници и се опитва да пренареди отношенията между основните политически играчи. Семерджиев допуска, че натискът може да доведе до ответна мобилизация срещу Йотова  и да промени конфигурацията на президентския вот.

Все пак арестите могат да повлияят на вота в няколко посоки.

Първо, ако властта успее да представи убедителни доказателства за злоупотреби, действията ѝ могат да бъдат възприети като изпълнение на предизборните  обещания за разгром на олигархията и ограничаване на местните властови мрежи. 

Второ, ако действията останат без убедителни резултати или създадат впечатление за избирателно правосъдие, политическата цена може да се окаже висока. Тогава ДПС ще разполага с аргумент да твърди, че държавният апарат се използва срещу неудобните политически сили.

Кой всъщност печели от арестите?

Най-лесният отговор е, че управляващите печелят, защото демонстрират решителност, а ДПС губи, защото трима негови кметове са обект на разследвания. Политическата действителност обаче рядко е толкова проста.

Радев и управляващите могат да спечелят точки, ако обществото види последователна антикорупционна политика. Но ако акциите изглеждат избирателни и обслужват конкретен предизборен момент, те могат да се превърнат в доказателство за политическа употреба на институциите. 

Пеевски пък може да използва случващото се, за да консолидира партията си, да затвърди лоялността на местните структури и да представи конфликта като битка за оцеляване. 

В крайна сметка решаващият фактор ще бъде доверието. Не само в правителството, но и в прокуратурата, полицията и самите политически партии. А то не се печели с арести, декларации и взаимни обвинения, а с последователни действия и еднакви правила за всички.

В крайна сметка обществото помни , че предишни управления използваха същите похвати, разчитайки на моментен резултат, без последствия за тези, които бяха нарочени за виновни. Също така хората не са забравили, че нито една от "ювелирните акции", не е приключила с присъда. Защото след 35 години преход политик, осъден за корупция в затвора няма.