Една от най-дълбоко пазените тайни в България – кой колко получава в офиса, е напът да остане в историята. Мащабни промени в Закона за защита от дискриминация и Кодекса на труда ще преобърнат изцяло правилата на играта на пазара на труда. До 7 юни 2026 г. България трябва да въведе европейската Директива 2023/970, която слага край на информационното затъмнение около възнагражденията.

Целта е да се стопи разликата в заплащането между мъжете и жените, която у нас в момента е около 12% – ниво над средното за Европейския съюз (11,1%). Казано с други думи, средностатистическата българка изработва едва около 88 евроцента за всяко 1 евро, което получава нейният колега мъж. Тази разлика ощетява жените през целия им живот, като ги обрича на с 25% по-ниски пенсии и много по-висок риск от бедност в напреднала възраст. Чрез изваждането на заплатите "на светло" Европа и България целят да стопят тази ножица до под 10% до 2030 г.

Какво обаче означават новите правила за обикновения работник и за бизнеса?

Край на въпроса „Каква беше заплатата ви на предишната работа?“

Новият закон носи истинска революция за кандидатите за работа. Работодателите вече категорично няма да имат право да питат кандидатите какво възнаграждение са получавали при настоящи или предходни работодатели.

Още по-важно – фирмите ще са длъжни да посочват основната работна заплата или нейния диапазон. Законът казва, че кандидатът трябва да получи тази информация. Според мотивите към закона, работодателите ще имат избор за предоставянето: или да сложат заплатата директно в обявата (което е най-лесно), или да я съобщят на кандидата задължително преди първото интервю. И в двата случая обаче целта е изпълнена – кандидатите ще знаят за какви пари се борят, преди въобще да стъпят в офиса на потенциалния си шеф. Наименованията на длъжностите в обявите също ще трябва да бъдат неутрални по отношение на пола. 

Пада забраната да обсъждате заплатата си с колеги

Клаузите за конфиденциалност, които задължават служителите да пазят в тайна размера на трудовото си възнаграждение и в момента масово присъстват в договорите у нас, стават незаконни.

Нещо повече, всеки работник ще има право да подаде писмено искане и в срок до два месеца да получи официална информация от работодателя какво е средното ниво на заплащане в предприятието за неговата позиция, като данните трябва да са разбити по пол. Веднъж годишно работодателите ще са длъжни да уведомяват служителите си за това тяхно право.

Тежки глоби и задължителни отчети за бизнеса

Докато за малките фирми административната тежест се свежда до прозрачност при обявите и премахване на клаузите за тайна, за средните и големите предприятия идват сериозни изисквания.

Работодателите с над 100 служители ще трябва периодично (на една или на три години, в зависимост от размера на екипа) да отчитат разликата в заплащането пред Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Ако отчетите покажат необоснована разлика от над 5% в средното заплащане между мъжете и жените за дадена категория, фирмата ще трябва да направи съвместна оценка със синдикатите и да предприеме коригиращи мерки в рамките на 6 месеца.

При съдебни спорове за дискриминация в заплащането, правилата се обръщат изцяло в полза на работника. Тежестта на доказване вече ще пада върху работодателя – той ще трябва да доказже в съда, че не е допуснал дискриминация, а не обратното. Предвиждат се и солени глоби за нарушителите, които варират от 500 до 5000 евро за юридически лица, а при неизпълнение на решение на КЗД или съда санкцията може да достигне до 10 000 евро (и цели 20 000 евро при продължаване на нарушението).

Новите права на служителите и задълженията за работодателите ще влязат в сила от 7 юни 2026 г., а изискванията за отчитане на големите компании ще се въвеждат поетапно между 2027 г. и 2031 г.

Ето едно отлично предложение за ударен завършващ абзац, който пасва идеално на стила на статията и дава нужната фактология за сроковете. Можете директно да го добавите накрая:

В момента проектът за промени в закона е пуснат за обществено обсъждане, което ще бъде активно до 2 юни 2026 г. Държавата ни обаче е сериозно притисната от времето, тъй като абсолютният краен срок, в който България е задължена да въведе тези европейски изисквания, е 7 юни 2026 г. Ако депутатите не приемат текстовете до тази дата, страната ни е изправена пред реалната заплаха от наказателни процедури и тежки финансови санкции от страна на Брюксел.