Референдумът в Македония приключи и погледите на анализатори и интересуващи се по темата се насочиха основно към ниския процент гласували, определяйки допитването като „провал“. Какво всъщност се случи?

В резултат на настойчивия натиск от страна на България, темата Западни Балкани „изплува“ сред приоритетите на Европа, което отново постави въпроса за гръцко-македонския спор за името на държавата. „Гордиевият възел“ беше разсечен от Зоран Заев и Алексис Ципрас в прекасното село Нивици, намиращо се на брега на Голямото Преспанско езеро. Заради това и договорът стана известен с наименованието си Договор от Преспа. За да приключи този въпрос, обаче, трябва бъдат изминати няколко важни стъпки, сред които промяна на конституцията на Македония в частта за името и ратификация на договора от гръцкия парламент. За да получи одобрение за това тежко политическо решение, Зоран Заев насрочи референдум, резултатите от който да потвърдят какво е мнението на хората в Македония. Естествено, опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, чийто приоритет не е скорошното влизане в НАТО и в ЕС, се обяви против.

Първоначалните допитвания сред населението, обаче показаха, че хората в Македония предпочитат европейската перспектива, пред сладкия глад на пропагандата, с който живеят вече десетилетия наред. Виждайки, че няма да успее, ДПМНЕ реши да промени подхода. Вместо да заяви твърдо своята позиция, че е против, от партията започнаха да напомпват с медийно внимание инициативи бойкот на референдума, тъй като такъв има по-голям шанс от челния сблъсък на европейската и антиевропейската теза. В тази кампания се включи и президентът Георге Иванов, който се намира в трайна конфронтация със сегашното правителство. И така, PR усилията на ДПМНЕ успяха и до урните отидоха около 35% от имащите право на глас. Факт, който наду платната на евроскептиците и те побързаха тържествуващо да обявят провал на референдума.

Каква е истината? Резултатите от референдума не са задължителни, те просто показват на управляващите настроенията на народа. Т.е. народното събрание може да не се съобрази с резултатите и да гласува решение в друга посока. Интересно е да се отбележи и едно друго близко до здравия разум, но малко анализирано тълкуване. Референдумът всъщност не се провали. Той просто показа колко процента от избирателите всъщност се интересуват от темата. А за останалите тя се явява безразлична, като инициативата „бойкот“ е едно удобно оправдание.

Интересни са и резултатите от вота на тези около 35% от населението. Над 90% от тях твърдо подкрепят смяната на името, в която виждат възможността държавата да спре да боксува, а да излезе на „твърда настилка“ по пътя си към НАТО и към ЕС. Интересно и е да се отбележи и кои бяха най-активни в гласуването. Анализът показва, че най-голяма заитересованост е показана в общините с преобладаващо албанско население. Тази интересна тенденция ни напомня за времето, в което се проведе референдумът за независимост на Черна гора. Тогава той успя „на косъм“, като решаващо значение имаха именно гласовете на албанците в държавата. Днес Черна гора е в НАТО и гледа уверено към ЕС. И именно днес пак албанците показаха политическа активност и зрялост, като със своите гласове посочиха, че държавата, в която искат живеят, трябва да спре да се държи като щраус със заровена в пясъка глава, а да погледне предизвикателствата в очите и да ги приеме.

Какво предстои оттук-нататък ли? Предстои гласуване в народното събрание на Македония. Там народните избраници ще покажат дали искат държавата да продължи напред, за което тя получи немалко сигнали от авторитетни международни политици през последните дни, или искат тя да остане в сегашната безтегловност, която гарантира единствено бедност. Ако опозиционните депутати проявят мъдрост и се отърсят от тясно партийната подчиненост на външни сили, Македония ще погледне смело в очите международната общност и всички погледи на очакване ще се вперят в Гърция, за която вече ще бъде трудно да си намери оправдание за бойкота, за който призовава опозицията от „Нова демокрация“. Ако ДПМНЕ обаче гласуват „против“, тогава ... тогава става интересно, но и страшно. Премиерът вероятно ще подаде оставка и държавата ще се гмурне в блатото на популизма и демагогията. Резултатът няма да бъде позитивен за обикновените хора в Македония, които са изморени от това да бъдат пионки в ръцете на свои чужди политици. Но ще им се наложи да платят цената за това, че днес се подведоха от сладките приказки на опозицията и не се напънаха да отидат до урните.

А какво ще стане с членството в НАТО и ЕС? Гърция с огромно облекчение ще може да отговори на популизма, шестващ по улиците на Солун и Атина и никой няма да бъде в състояние да ги обвини, защото причината ще е именно в бойкота край Вардар – бойкот на народа и бойкот на политиците. Тогава за Македония ще остане една, колкото лесна, толкова и трудна възможност за членство в НАТО и в ЕС – начинът, по който Източна Германия се присъедини. Подобни идеи – за обединение с България за влизане в НАТО и в ЕС вече се прокраднаха в някои македонски медии. Нивото на индоктринираност и медийно-информационно затъмнение, обаче би било сериозна пречка за това, особено като се има предвид колко склонни са хората да бойкотират това, което ги кара да мислят и вземат решения. Тази романтична възможност (за повдигане на въпроса за нуждата от обединение с България), обаче няма да изкристализира лесно и ако стане актуална, това ще е резултат от продължителни трудности за македонското общество.

Адв. Станислав Станев

*Юристът е член на Пловдивската адвокатска колегия, доктор по международно право и международни отношения и автор на TrafficNews.bg.