На 14-ти януари 1873 януари, в заключителен протокол е отразено решението за смъртната присъда на Левски, произнесена от специалната следствена комисия. Присъдата е подписана от юриста Иванчо Хаджипенчович, който едва няколко години по-късно, през 1879 г., сменя феса с калпак, маха турските ордени от сетрето си и намества достолепната си снага в залата на събранието.

Иванчо Хаджипенчович е избран за депутат в Учредителното събрание на нова България, и така се оказва, че автографът му стои на две места в нашата история - под смъртната присъда на Васил Левски и под Търновската конституция, а интересна подробност е, че той издава смъртната присъда и на Димитър Общи.

В протокола за Васил Левски, след като е отбелязано, че са проведени шест разпита с Дякона, се подчертава: „Дякон Левски е компетентна и централна личност“ в комитетската организация, „източник и организатор на замисления бунт“; предлага се да бъде осъден на смърт чрез обесване въз основа на чл. 55, ал. 1, чл. 56, 66 и ал. 2 на чл. 174 от наказателния закон. Отбелязано е, че при определяне на вината му е взето под внимание и обстоятелството, че е извършил убийство в Ловеч.

Председателят на специалната следствена комисия в София генерал Али Саиб паша изпраща до великия везир в Цариград шифрована телеграма, с която съобщава, че ще изпрати по пощата съдебния протокол, с който е решена смъртна присъда за „заловения Васил Дякон – Левски“, „ръководител и организатор на бунта“, за да бъде потвърдена присъдата.

На 22 януари 1873 г. султан Абдул Азис потвърждава смъртната присъда на Васил Левски.

Поплуканов пише до Драсов: „Ний се лишаваме оттаквъзи един искрен патриот, когото не щем можем да заменим с никого другиго надълго время. Но нима няма никаква надежда за спасяването му!“

В съобщение, поместено в правителствения в. „Дунав“, издаван в Русе, се дават сведения за произнесените присъди над подсъдимите по Софийския процес: отбелязва се, че „двама души“ [Д. Общи и В. Левски], които изповядаха с подписите си —, че са били главатарите — ся осъдили на смъртно наказание“. 

Присъдата бива изпълнена на 18 февруари /6-ти по стар стил/. Левски е обесен в София съвсем близо до мястото, където днес се издига неговият паметник.

„Наконец, изгубихме и най-добрия си българин “, пише Д. Попов до Ив. Драсов, в които го осведомява за обесването на Левски.
А Ив. Драсов, пише до ЧРК -Табор: „Най-добрий ни герой усмъртен е с най-гнусна смърт!“Правдолюбивото“ турско правителство от дена на ден полага повече и повече в действие Хатихумаюнът. Но хайде, добър е бог! Доще и за тях голям ден !“

Ivan_Drasov