Земеделската земя у нас е раздробена на над 20 милиона парчета с над 3 милиона собственици, показва статистиката. По този показател страната ни е лидер в Европа.

България оглавява и още една непрестижна класация - на първо място сме по брой на изчезващите села.

"Българското село умира и всеки опит да кажем, че има шанс младите хора да се върнат там, на този етап е самозаблуда", коментира пред БНР Галина Пейчева, заместник-председател на Асоциацията на собствениците на земеделски земи.

"Най-младият постоянен жител на селото, където е позиционирано лично моето стопанство, е роден през 1942 г. Селото има 78 постоянни жители. Няма кмет. Има един магазин, но няма нито аптека, нито бензиностанция, нито будка за вестници. Пощата идва два пъти в седмицата. За хляб хората се записват. Той идва под бройка. Единственото кафене е в смесения магазин. За да върнем хората  селата, трябва драматично да подобрим инфраструктурата и социалните условия в селските райони", обясни Пейчева.

"В стопанството си съм обучила десетки работници", каза тя, но добави: "В момента, в който се научат, заминават извън България, където печелят много повече, отколкото аз мога да им платя".

Галина Пейчева отглежда лозя, рози и лавандула. За тях е нужна много работна ръка.

"Как го правим и откъде намираме хора? Отговорът е, че ни е невероятно трудно. Тези работници, които намираме, са остатъците, защото най-добрите вече са в Гърция, Испания или в Англия", обясни Пейчева.

Тя каза още, че субсидиите, които българските фермери получават, са в пъти по-ниски от субсидиите, които фермерите в старите страни-членки получават.

"Трябва да работим в новата Обща селскостопанска политика, за да бъде намалена разликата в плащанията между различните държави-членки, иначе е невъзможно да има конкуренция. Държавите и Европейският съюз трябва да ни позволят честни пазарни условия".

Проблемът не се свежда само до европейските пари. Държавата пропуска да си подреди и вътрешния двор, категоричен е Анатолий Георгиев от Асоциацията на собствениците на земеделски земи.

"Пред България са нерешени повече от две десетилетия два основни структурни проблема в земеделието. Колкото и европейски средства да бъдат наливани в него, то няма как да бъде икономически ефективно. Първо, разпокъсаността на земеделската собственост със среден размер от 6 декара, и второ - това е разрушената и липсваща хидромелиоративна напоителна и отводнителна инфраструктура. Тези два проблема са взаимно свързани", каза той.

Преди 1989 г. в България със специално изградени системи са се напоявали 12 милиона декара, днес - по-малко от милион.

У нас, например, все по-често на пазара се срещат турски домати, защото за последните 10 години държавната турска служба за хидромелиорации е изпълнила проекти за напояване на 5 милиона декара, както и едновременно уедряване на земята и напояване върху 35 милиона декара. В същото време в България успешните проекти за комасация са само 6 и те са изцяло частни - на Асоциацията.

"Комасацията на собствеността е процес, който изисква един глобален подход. Неговото провеждане не може да се осъществи без сериозната намеса на държавата и на правителството", казва Георгиев.

Експертите на Асоциацията имат свой неполитически коректен отговор на въпроса защо държавата не участва в комасацията на земята. Защото един проект за комасация се прави за не по-малко от 2 години, а обикновено у нас министрите се сменят по-често.