Към края си е една натоварена година за Регионалния Природонаучен музей в Пловдив. Наскоро бе открита и поредната изложба с най-опасните влечуги на планетата. През пролетта и лятото институцията преживя мащабен ремонт, а през септември отвори врати новата зала „Тропик“ с живи пеперуди. Plovdiv Time разговаря с директора на музея гл. ас. д-р Огнян Тодоров за успехите и предизвикателствата.

- Д-р Тодоров, при скорошния ремонт и инвентаризация на музея открихте ли нещо любопитно?     

- Не. Документацията на музея се е водила много стриктно, нямаше какво да ни изненада.  Най-трудно беше да съхраним експонатите по време на ремонта. Понесохме незначителни щети. Имаме страхотен консерватор-реставратор, който като с магическа пръчка реставрира всяко животно, което излагаме. Първите експонати в музея са дошли от Френския природонаучен музей в Париж в сбирката на католическия колеж „Св. Августин“ в Пловдив. След закриването на колежа експонатите преминават в  Природонаучния музей. Историята на първите експонати обаче се е изгубила.  

- Как вървят посещенията в музея?

- В началото на годината бяхме малко по-назад в сравнение с миналата. Имахме проблеми с персонала, а също и технически трудности с лампите в планетариума, но наваксахме разликата. През 2016 г. отчетохме близо 150 хиляди лв. приходи и през тази ще достигнем същото ниво.  

- Идват ли  повече хора от страната в Пловдив специално за музея?

- Посещенията на чужденци рязко се увеличиха. Експозицията ни е триезична, което е много удобно за тях. Посещават ни и повече туристически групи от цяла България, които идват с предварителна заявка.

- Вече два месеца имате зала с живи пеперуди. Как се чувстват те в Пловдив?

- При пеперудите положението е динамично. Част от тях загиват, ние непрекъснато поръчваме и доставяме нови. Най-привлекателните видове са морфото и совата. Някои от лястовичите пеперуди, като малахитово-зелената, също се радват на голям интерес. Препоръката ми е посетителите да следят сайта на музея, където съобщаваме кога има ново зареждане на пеперуди, за да видят залата в пълен блясък.

Защото понякога докато умират едните, следващите още не са се излюпили. Излюпването е процес, който не можем да регулираме. Излюпват се, когато им дойде времето. Те идват при нас във вид на какавиди. Някои се излюпват на следващия ден, други - след седмица. 

- Начертали ли сте специални проекти за 2019 г., когато Пловдив ще бъде европейска столица на културата?

- Засега сме се съсредоточили усилията си да подредим цялата експозиция. До края на годината трябва да пуснем интерактивните модули на горното ниво - елементите със звук и и светлина на всяка витрина и с информация за видовете. Ще разположим интерактивни дисплеи, на които посетителите ще могат да прочетат информация и да видят кратко видео за всеки експонат. Би трябвало в този момент музеят да оживее.

- Напредвате ли със създаването на нова зала с динозаври?

- Залата с макети на динозаври ще я направим в бившата „Лотус“. Динозаврите ще са интерактивни. Ще се движат и ще ръмжат. Все още уточняваме видовете, но задължително ще има един тиранозавър в реални размери заедно с няколко по-малки и атрактивни видове. По принцип има растителноядни динозаври, които са огромни - целият музей няма да може да ги побере.

- Смятате ли, че динозаврите ще привлекат допълнителен интерес към музея?

- Очакваме голям интерес. Моето мото е: „Добре дошли в различните светове“. В момента динозаврите и едноклетъчните микроорганизми ни липсват като елементи. През следващата година смятаме да довършим пъзела на музейната експозиция. В другата нова зала ще има няколко микроскопа, макети на едноклетъчни, които ще се наблюдават и чрез камери уголемените образи ще се прожектират на стената. Посетителите ще могат да видят например какви организми живеят в във водата.