Европейски логистичен център за борба с трафика на антики ще заработи в България в годината на Председателството ни на Европейския съюз през 2018 г. Това обяви министърът на културата Боил Банов по време на  Есенния колоквиум за дигитална сигурност и култура, културно-историческо наследство и дигитализация в Пловдив. Двудневната среща бе организирана от ГЕРБ-жени и фондация „Конрад Аденауер”, съобщава PlovdivTime.

Съсредоточаваме се върху този проблем, защото за наше съжаление трафикът към западните страни минава през България. С този логистичен център се надяваме да ограничим контрабандата, допълни Банов. Темата на лекцията му бе насочена към развитието на културата и дигитализацията й.

2018-а е Година на европейското културно наследство, така че това съчетание с Председателството е от изключително значение за нашата държава. Всички знаем с какво разполагаме. Това е един огромен шанс не просто да се покажем, но и да бъдем двигатели на определени процеси.

Една от задачите, върху които ще се фокусираме, е точно незаконният трафик на ценности към трети страни. Огромният процент откраднати неща, особено в конфликтните зони на изток, преминава през България. С този логистичен център ще създадем по-сигурна външна граница на ЕС по отношение на трафика на културно-исторически ценности, допълни Банов.

Той се спря на темата за опазването на културно-историческото наследство и разкри, че екипът му се опитва да наложи нови възгледи в работата си чрез съхраняването на автентичността на цели зони, ценни за историята, а не на спасяването на парче.

Пионер в новия подход, по който работят не една и две държави в Европа, е Тютюневият град в Пловдив. В София подобен метод ще бъде приложен в района на Женския пазар. Ключова роля за спасяването на съкровищницата на България ще бъде отредена на дигитализацията на културно-историческото ни наследство.

Дигитализацията е съвременният ключ към културата – не само културното наследство, но и съвременната, живата култура. Към момента Министерството работи по така наречената Норвежка програма. Завърши един цикъл, предстои подписване на нов програмен период и голяма част от средствата ще бъдат насочени към дигитализацията на движимо културно наследство и към иновативно представяне на музейни експозиции.

По отношение на недвижимото културно наследство също е ключово осъществяването на този процес. Министерството защити проект „Добро управление“. Вече започва изпълнението му в Националния институт за недвижимо културно наследство. Първо ще бъде дигитализирана информацията за всички паметници от световно значение, след това от национално и накрая от местно значение, каза Банов.

Той подчерта, че екипът му не гледа на дигитализацията като на някакъв термин, а осъзнава ключовото значение на реализацията на проекта, защото така информацията ще е достъпна до всеки. С едно натискане на бутона хората ще научават в каква зона се намират домовете им, какви са правилниците на Министерството на културата и на общините.

Всеки сам ще може да научи без специализирана помощ. Това в голяма степен ще облекчи процедурите и като време и като възможности за допускане на грешки, каза министърът на културата. Той допълни, че въпреки усилената работа на специалистите в момента едва 0.5 процента от регистрираните движими и недвижими културни ценности са дигитализирани.

В тези 0.5 процента влизат милиони вече обработени и съхранени на електронен носител артефакти. Страната ни има толкова много културно-исторически богатства и това не е просто някакъв шаблон, с който да се хвалим, а повод за гордост. Дори и да бяхме мощна икономика като Германия, пак не бихме смогнали да дигитализираме всичко толкова бързо, отбеляза Банов и допълни, че това е стратегическият път, който трябва да бъде извървян с активната помощ на общините и регионалните структури на НИНКН.

Банов разказа за срещата си с един от специалистите изготвили Закона за културното наследство на Франция и даде за пример парижкия квартал Маре – малко по-голям от Тютюневия град, който е възстановен в автентичния си вид в продължение на цели 50 години и с огромна помощ за собствениците от страна на френската държава.

Давам този пример, защото много често си мислим, че вървим с бавни темпове. Забравяме обаче, че България е млада демокрация. Всъщност се движим много бързо. Разбира се, в този темп стават и грешки. Не всичко се прави, както най-добре би трябвало да се направи, каза Банов и добави, че след форума отново ще разговаря с кмета на Пловдив как в рамките на няколко години да бъде разрешен проблемът с Тютюневия град.

Той обеща с целенасочена работа да промени имиджа на държавните институции и за Националния институт за недвижимо културно наследство и за Министерството на културата да се говори с уважение.

Министърът на културата подчерта, че в европейски контекст културата придобива все по-важна роля, защото носи идентичност. В същото време мултикултурното общество е възможност да опознаем партньорите си и да се обединим.

Европейският съюз все повече залага на културата като средство, инструмент за преодоляване на кризи, каза още Банов. Той коментира, че има места по света, където това е и единствената възможност за диалог и загърбване на езика на омразата.

По време на пребиваването си в Пловдив министърът на културата не пропусна да потвърди ангажимента на държавата към ремонта на две ключови сгради – Концертна зала и Държавен куклен театър-Пловдив.