За мен Априлското въстание е онзи велик, преломен момент, в който българите са строшили робските окови на собствените си съмнения и страхове. Това е границата, отвъд която не просто се възражда един народ, а се раждат нови хора. Това каза министърът на образованието проф. Сергей Игнатов пред Нова телевизия.

По думите му това е и първото истинско общонародно дело, което не зависи от външни сили. „Не зависи от началниците - както днес напоследък сме свикнали да казваме, било то от Брюксел, или от преди това от Москва. Не. Това е българският героизъм като самостоятелно решение“, добави той.

Министърът подчерта и саможертвата на участниците във въстанието: „Всички те съзнателно са се разпънали на кръста, за да възкръсне България.“

Той разказва и за посещението си в Клисура: „Вчера бях там и цитираха думите на младите хора, членове на комитетите - около 20-годишни. Те казвали: ‘Аз съм годеник на смъртта’. И са знаели къде отиват“.

Министърът посои и че за всички поколения е важно да осмислят Априлското въстание: „Върху нас често се наслагва чрез медиите и образованието усещането, че сме малки и незначителни, че винаги зависим от някого. А истината е, че зависим от себе си. Това е великата крачка, която е направена“.

Образователният министър коментира необходимостта от по-сериозен подход към патриотичното възпитание в българското училище. По думите му учебното съдържание е балансирано, но обществената нагласа често подценява духовното измерение на образованието за сметка на материалното развитие.

Министърът посочи, че в последните над 30 години на преход обществото е насочило усилията си към изграждане на институции и материален напредък, като същевременно е останал на заден план въпросът за възпитанието на децата в патриотични ценности.

Той подчерта, че именно училището трябва да бъде център на духовното изграждане на младите хора. По думите му патриотичното възпитание е ключов елемент, който не бива да бъде пренебрегван в образователната система.

В този контекст министърът даде пример с инициативи, свързани с отбелязването на 20 април, който е бил обявен за неучебен, но присъствен ден. По думите му първоначално е имало съпротива от страна на директори на училища, но впоследствие са реализирани над 5500 инициативи в страната, свързани с историческата памет.

Той посочи още, че дори в региони без пряка връзка с Априлското въстание са организирани възпоменателни събития - включително в детски градини със специални образователни потребности, където децата са участвали в тематични рецитации и възстановки.

Министърът заяви, че се обсъжда 20 април да стане официален празник, като подчерта, че идеята среща обществена и политическа подкрепа. По думите му част от народните представители и представители на местната власт вече са изразили положително отношение към предложението.

Той уточни, че този ден не трябва да бъде възприеман като обикновен празник, а като ден за почит към българския героизъм и историческата памет. Според него целта не е просто почивен ден, а възможност за активно участие на ученици и граждани в образователни и културни инициативи.

Министърът направи паралел с предишни мащабни национални чествания, като отбеляза, че настоящата подготовка за 150-годишнината от Априлското въстание е започнала късно. Той заяви, че по-добра организационна култура би изисквала планиране, започнало още след предходни юбилейни години.

По думите му правителството е предприело действия в кратки срокове, включително с постановление на Министерския съвет и осигурено финансиране за инициативите. В програмата са включени събития в училища, университети и културни институции, с участие на учени, историци и общественици.

Министърът подчерта, че паралелно се провеждат и културни прояви в различни градове в страната, организирани в кратки срокове, но с активното участие на местни институции.