Изграждането на газовата връзка между България и Гърция най-после започва след няколко години на проекти, дебати и дори забавяне заради оспорване в КЗК.

Първата копка направиха днес премиерите Бойко Борисов и Алексис Ципрас. Мястото на връзката – пътя преди ГКПП Маказа.

Възловата газова връзка ще свърже националните мрежи на двете страни. Тръбата, с дължина 182 километра, от българска страна ще достига до района на Стара Загора, а от гръцка – до Комотини.

Годишно тръбопроводът ще пренася първоначално по 3 млрд. кубически метра газ от Гърция към България. Максималният капацитет се очаква да достигне до 5,5 млрд.

Плановете са първите количества да тръгнат от следващата година. Прогнозната стойност за изграждането се оценява на 145 млн. евро без ДДС. Срокът на изпълнение е 18 месеца от реалния старт на изпълнението.

За изграждането на връзката се заговори още след газовата криза през 2009 година, след като „Газпром” спря притока на газ и остави на сухо Европа заради дежурния финансов спор с Украйна. В първия кабинет на Бойко Борисов още тогава се заговори за търсене на доставки от алтернативни източници, различни от Русия.

След години на дебати и търсене на варианти, в началото на 2015 г. Министерството на енергетиката разработи Пътна карта с разписан график на дейностите по проекта. Като проект от общ интерес за региона го обяви и Европейската комисия.

Изграждането на газовата връзка трябваше да започне през 2018 г. в рамките на българското европредседателство. Редица жалби в КЗК обаче спънаха строителството. Абсурдното в случая е, че жалбите по търговете са от фирми, които нямат нищо общо с енергетиката – едната е от винарска фирма, а другата – от дружество за недвижими имоти. Търгът беше спрян отново за месеци докато течеше разследването на антимонополния орган.

Силен тласък на газовата връзка беше даден след поредица от срещи и подписани политически декларации, сред тях и между премиерите Борисов и Ципрас през юни 2018 г. И двамата не веднъж са заявявали, че изграждането й ще осигури на Европа природен газ от допълнителни източници от Каспийския регион през Трансадриатическия газопровод, както и втечнен природен газ от Гърция.

Проектът ще допринесе и за развитието на концепцията за Газов хъб "Балкан", както и за пренос на газ към Румъния и Сърбия.