Европейската комисия предвижда инфлацията в България да достигне 12% до края на годината. Това става ясно от икономическата прогноза на ЕК за пролетта на 2022 година.

Очаква се растежът на реалния БВП както в ЕС, така и в еврозоната, сега да бъде 2,7 % през 2022 г. и 2,3 % през 2023 г. По отношение на България прогнозата е за увеличение на реалния БВП с 2,1% през 2022 г. и 3,1% през 2023г.

ЕК посочва, че от началото на 2021 г. инфлацията набира скорост. За ЕС се очаква тя да нарасне от 2,9 % през 2021 г. на 6,8 % през 2022 г. и да спадне до 3,2 % през 2023 г. В България се очаква инфлацията да достигне 11,9% през 2022 г., след което да намалее на 5% през 2023 г.

Очаква се равнищата на безработица да продължат да намаляват — до 6,7 % през тази година и 6,5 % през 2023 г. в ЕС, като за България прогнозата е от 5,4% през 2022 г. и 5,3% през 2023 г.

Според доклада на ЕК, войната в Украйна е изправила икономиката на Европейския съюз пред нови предизвикателства, в момент когато ЕС се възстановява от икономическите последици от COVID-19 пандемията.

ЕК посочва, че цените на енергията водят до рекордно високи стойности на инфлацията.

Въпреки разходите за мерки за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията и за подпомагане на хората, бягащи от Украйна, съвкупният бюджетен дефицит в ЕС се очаква да намалее допълнително през 2022 г. и 2023 г., тъй като временните мерки за подкрепа във връзка с COVID-19 продължават да бъдат отменяни. От 4,7 % от БВП през 2021 г. дефицитът в ЕС се очаква да намалее до 3,6 % от БВП през 2022 г. и 2,5 % през 2023 г. (3,7 % и 2,5 % в еврозоната).

След като през 2021 г. намаля до около 90 % (97 % в еврозоната) от историческата върхова стойност от почти 92 % от БВП през 2020 г. (почти 100 % в еврозоната), съвкупното съотношение на дълга към БВП на ЕС се очаква да намалее до около 87 % през 2022 г. и 85 % през 2023 г. (съответно 95 % и 93 % в еврозоната), оставайки над равнището отпреди COVID-19.

Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател по въпросите на икономиката в интерес на хората, заяви, че преобладаващият отрицателен фактор, породен от войната между Русия и Украйна, е рязкото покачване на цените на енергията, което води до рекордно високи равнища на инфлацията и притиска европейските предприятия и домакинства. Той допълни, че икономическия растеж ще продължи, но ще бъде по-слаб от очакваното.

Паоло Джентилони, комисар по въпросите на икономиката, заяви, че руското нахлуване в Украйна причинява неимоверни страдания и разрушения, но също така възпрепятства икономическото възстановяване на Европа. Той подчерта, че войната е предизвикала рязко покачване на цените на енергията и допълнително прекъсване на веригите на доставки, поради което сега инфлацията се очаква да остане по-висока за по-дълго време.

Икономическата прогноза е основава на набор от технически хипотези относно обменните курсове, лихвените проценти и цените на стоките, актуални към 29 април. По отношение на всички други входящи данни, включително хипотезите относно държавните политики, в прогнозата е взета под внимание информацията, налична до 29 април включително. Прогнозата се основава на хипотезата за липса на промяна в политиките, освен ако бъдат обявени нови конкретни и подробни мерки, казват още от ЕК.