Рекордно безстрашие на тема лични данни и сигурност цари българското население що се касае до интернет пространството. Едва 3,2% от хората имат опасения при боравене с онлайн банкирането, а един на 10 души се притеснява да споделя лична информация в социални или професионални мрежи. Въпреки скандалите с теч на лични данни от НАП и редица хакерски атаки, които белязаха последните няколко години, вместо да затегнат сигурността, българите стават все по безразсъдни в качването на данни за себе си и за семейството си. 

През 2015 статистиката показва, че 21,8% от хората са изпитвали притеснения да споделят чувствителна информация в социалните мрежи. През 2019 делът на мнителните е едва 10%. 18,4% пък са изпитвали съмнение в онлайн банкирането, като днес три години по-късно те са едва 3,2%. Теглим неизвестни програми от неизвестни източници, използваме публичен wi-fi, поръчваме, споделяме снимки от дома си, на децата си, хвалим се с нови коли, споделяме дори документи. 

Притъпената предпазливост е в пълен разрез с мащабирането и увеличението на кибератаките, кражбата на самоличност, на снимки, на лична информация, на фишинг атаки чрез сходни на банки имейл адреси. Поведението на потребителите не кореспондира и с европейското законодателство, което със директиви от ранга на тази за Защита на личните данни и стратегиите си за киберсигурност, показва воля интернет да стане едно относително по-безопасно място. 

При покупки от интернет отново има рекорден спад на предпазливостта. Процентът на хората, които се опасяват, че с данните им може да бъде злоупотребено се е сринал от 18,5% до незначителните 4,1%. Подобен спад би бил оправдан, ако регулацията за онлайн търговията чрез Наредба Н-18 бе влязла в пълна сила, но въпреки че дигиталните търговци бяха задължени да подадат декларация към НАП, към момента все още няма официално публикуван регистър на търгуващите платформи и техните собственици. 

Делът на лицата, които през годината са пазарували онлайн за лични цели, е 21.7%. Най-активни при купуването на стоки и услуги онлайн са хората във възрастовата група 25 - 34 години с относителен дял 40.4%, докато само 2.1% от населението на възраст 65 - 74 години прави поръчки по интернет. Жените пазаруват онлайн повече от мъжете - съответно 22.7 и 20.6%.

Все още малко хора прибягват до резервно копие на файловете си. Всяко четвърто лице (или около 26.2%) използва външен носител или облачна услуга, за да остави в архив своите файлове (документи, снимки и др.) с цел предотвратяване на евентуална загуба на информация.

От друга страна масовото навлизане на цифровите технологии в ежедневието ни и непрекъснатата свързаност с интернет е в пряк сблъсък със защитата на персоната ни. Това показват и данните 11.3% от хората са получавали съобщения с измамно съдържание (т.нар. фишинг), 5.6% са претърпели загуба на документи, снимки и други данни поради вирус или друго заразяване (напр. червей или троянски кон), 3.1% са били пренасочвани към фалшиви уебсайтове с цел кражба на лична информация (т.нар. фарминг);, 2.0% са имали проблеми с достъп на децата от домакинството до неподходящи уебсайтове.

Резултатите от проведеното през 2019 г. изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата показват, че 75.1% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си, като за десетгодишен период е отбелязан ръст от 42.0 процентни пункта.