България се нарежда на третото място сред страните от Европейския съюз (ЕС) с най-евтина електроенергия за домакинствата през втората половина на 2025 година. Според най-новите данни на Евростат, средната цена на тока за бита у нас е 13,55 евро за 100 киловатчаса, като по-ниски стойности са регистрирани единствено в Унгария (10,82 евро) и Малта (12,82 евро).

На противоположния полюс, най-дълбоко бъркат в джобовете си потребителите в Ирландия, където цената достига 40,42 евро за 100 киловатчаса, следвана от Германия (38,69 евро) и Белгия (34,99 евро). Общо за Европейския съюз средните цени на електроенергията за домакинствата остават почти без промяна спрямо първото полугодие на 2025 г., отчитайки минимален ръст до 28,96 евро за 100 киловатчаса. Въпреки това, цената на тока за битовите потребители в Европа остава значително над нивата отпреди енергийната криза през 2022 г.

Стандарт на покупателна способност: Къде токът е най-тежък за бюджета?

Ако цените се разгледат през призмата на стандарта на покупателна способност (СПС), който отчита разликите в стандарта на живот и доходите, картината се променя. Електроенергията е най-скъпа за домакинствата в Румъния (49,52 СПС), Чехия (38,65 СПС) и Полша (37,15 СПС). Дори и при този измерител обаче, най-ниските цени на база покупателна способност се запазват в Малта (14,09), Унгария (15,10) и Финландия (18,77).

Рязък скок на цените в Румъния и по-високи данъци в ЕС

В сравнение с второто полугодие на 2024 г., цените за домакинствата са се увеличили в 17 държави от ЕС и са намалели в 10. Абсолютен рекордьор по поскъпване е Румъния със скок от цели 58,6%, следвана от Австрия (+34,3%) и Ирландия (+32,7%). Драстичното увеличение при северната ни съседка се дължи на премахването на държавните тавани върху цената на електроенергията през юли 2025 г., което е върнало пазарното ценообразуване и е ударило най-вече малките потребители. Най-сериозно поевтиняване на тока пък е регистрирано в Кипър (-14,7%), Франция (-12,5%) и Дания (-11,9%).

Същевременно се наблюдава и увеличение на данъчната тежест. Делът на данъците и таксите в крайната цена на електроенергията за домакинствата в ЕС нараства до 28,9%, което се дължи основно на намаляването на държавните субсидии и помощи в страните членки. Този дял варира драстично – от 49,1% в Дания до отрицателни стойности в Люксембург (-6,3%) и Нидерландия (-5,2%), където субсидиите на практика надвишават налозите.

Какво се случва с бизнеса?

Докато битовите потребители у нас се радват на едни от най-ниските цени, ситуацията при бизнеса (небитовите потребители със средно потребление) е по-различна. Средните цени за бизнеса в ЕС като цяло бележат спад от 5,4% през второто полугодие на 2025 г. спрямо същия период на 2024 г. Въпреки тази общоевропейска тенденция за поевтиняване обаче, България е сред трите държави в ЕС с най-голямо увеличение на цените на тока за бизнеса (+6,8%), отстъпвайки единствено на Румъния (+15,4%) и Швеция (+9,4%).

Най-високи цени за небитовите потребители в съюза плащат предприятията в Ирландия (0,2552 евро/кВтч) и Кипър (0,2429 евро/кВтч), а най-конкурентоспособни са условията във Финландия (0,0748 евро/кВтч) и Швеция (0,0970 евро/кВтч).

Хоризонт на 2026 г.

През 2026 г. енергийният сектор в България е изправен пред ключови трансформации, като най-значимата е пълното излизане на битовите потребители на свободния пазар на електроенергия от 1 януари 2026 г.

В началото на годината България беше обхваната от сериозно обществено недоволство заради шоково високи сметки за ток, получени от битовите потребители за периода ноември 2025 г. – февруари 2026 г. Непосилните разходи провокираха вълна от недоволство и протести на различни места в страната.

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) започна извънредни проверки по около 2200 жалби на потребители с драстично завишени сметки. При някои от случаите са установени технически грешки, като фактурите на тези абонати ще бъдат коригирани, а електромерите със съмнително високи показания се демонтират за проверка в независима лаборатория.

Заради хилядите жалби, Комисията за защита на потребителите (КЗП) предложи пакет от 6 мерки за по-добра защита на хората. Сред най-важните предложения са: енергийните дружества да уведомяват потребителите, ако потреблението им скочи с над 20%; да се въведат ясни и равнопоставени правила за разсрочване на сметките; и срокът за произнасяне по жалби на потребители да бъде съкратен до максимум 14 дни.

Ценови предложения

В своето заявление до КЕВР за периода юли 2026 – юни 2027 г., „Електроразпределение Юг“ (ЕР Юг) предлага съществена промяна – въвеждането на фиксирана такса "достъп" до мрежата за битовите клиенти, която да се плаща на база обект (точка на потребление), а не според количеството консумирана електроенергия. Дружеството мотивира искането си с факта, че разходите за поддръжка на мрежата са постоянни и при сегашния модел активните потребители несправедливо плащат и за поддръжката на мрежата към необитаемите жилища с нулево потребление. Освен това, от ЕР Юг настояват за актуализиране на признатите им разходи, за да се компенсират натрупаната инфлация, поскъпването на материалите и ръста на минималната работна заплата.

В отговор на ценовите предложения, КЕВР категорично заяви, че ще приложи балансиран и консервативен подход и няма да допусне необосновано увеличение на сметките на домакинствата, като окончателното решение за новите цени ще бъде взето на 1 юли 2026 г.