Работещите в частния сектор у нас боледуват по-дълго, но държавните служители прибира по-високи обезщетения. Това показват официални данни на Националния осигурителен институт, предоставени след заявление за достъп до обществена информация на TrafficNews. Анализът им разкрива скритите диспропорции на пазара на труда у нас – къде рискът от трудова злополука е по-висок и защо държавните служители струват по-скъпо на НОИ дори когато боледуват по-малко.

Данните показват как изглежда българския трудов пазар, когато става въпрос за здравословното състояние на наетите и тяхното финансово обезпечаване при болест или инцидент, като осветляват тенденции за периода 2023–2025 г. Статистиката не просто брои болничните листове, а чертае разделението по линия държавен и частен сектор, разбивайки някои дълбоко вкоренени митове за навиците на българския работник.

Кой реално отсъства повече?

Към 2025 г. общият брой на осигурените лица у нас достига близо 3.22 милиона души. Частният сектор е осигурява препитание на над 2.65 милиона души, докато държавната машина разчита на малко над 568 хиляди служители.

Но когато се стигне до ползване на болничен за общо заболяване, пропорциите се изкривяват. Противно на масовото усещане, че администрацията злоупотребява с отсъствията по болест, служителите в частния сектор боледуват по-често и се задържат по-дълго вкъщи. Данните за 2025 г. показват, че над 34.3% от работещите в частни компании са ползвали болничен, докато в държавния сектор този дял е по-нисък – 29.5%. Нещо повече, средната продължителност на един болничен в частния сектор е над 19 дни на човек, спрямо близо 16 дни за държавния.

Въпреки че отсъстват по-кратко, държавните служители генерират по-голям разход за НОИ на човек. За изминалата 2025 г. средната изплатена сума на едно лице в държавния сектор достига 1246 лева, срещу 1127 лева в частния.

Тази аномалия има логично обяснение, което макар и да не е записано в таблиците на НОИ, прозира категорично зад числата. Официалният осигурителен доход в държавния сектор е напълно изсветлен и традиционно по-висок от средната база в частния, където все още съществува практиката за осигуряване на минимални прагове и доплащане "в плик". Макар сивият сектор да намалява, той все още изкривява данните и не дава основа за категорични изводи. 

Къде е по-опасно да се работи?

Най-изненадващият извод от данните обаче се крие в графата "Трудова злополука и професионална болест". Логиката подсказва, че тежката индустрия, строителството и производството – сектори, които са почти изцяло в ръцете на частния бизнес – носят най-висок риск за здравето на работника. Статистиката обаче показва друго.

Относителният риск от инциденти на работното място е статистически по-висок за държавните служители. През 2025 г. делът на хората, претърпели трудова злополука в държавния сектор, е над 0.18%, докато в огромния частен сектор той е 0.12%. В абсолютни стойности това означава, че 1036 души от държавния апарат са пострадали достатъчно тежко, за да ползват специализиран болничен. Този относително малък дял от работната сила (около 17.6%) струва на фонда близо 4 милиона лева за обезщетения при злополуки през последната година.

Както при общите заболявания, така и при трудовите инциденти, възстановяването на служителите в частния сектор отнема повече време, но пък дневното им обезщетение е драстично по-ниско от това на колегите им на държавна служба.

Как се промени картината от 2023 г. насам?

Ако върнем лентата малко назад, данните за предходните две години показват, че тенденциите в работния пазар не са момента снимка, а пропорциите между частен и държвен сектор за съпоставими и през предходните периоди. Показателен е фактът, че през 2023 г. процентът на боледуващите в двата сектора е бил почти идентичен – около 30%. Пиковата 2024 г. обаче носи сериозен ръст на болничните листове навсякъде, като след нея пътищата на държавния и частния сектор се разделят. Докато през 2025 г. държавният апарат успява да нормализира и дори да свали нивата си на отсъствия (до 29.5%), то в частния сектор кривата на общите заболявания продължава да се задържа на високи нива (над 34.3%).

Още по-категорична е тенденцията при трудовите злополуки. По-високият относителен риск от инциденти в държавния сектор се оказва дълготрайно явление, а не изключение за последната година. И през 2023 г., и през 2024 г. делът на пострадалите там (над 0.20%) е константно по-значим от този в частните фирми (около 0.13%). Същевременно, ножицата във финансово изражение се разтваря все по-осезаемо с всяка изминала година. Ако през 2023 г. разликата в средното изплатено обезщетение за общо заболяване между двата сектора е била сравнително скромна – едва около 43 лева на човек, то до края на 2025 г. тя набъбва до близо 120 лева. Това бетонира тенденцията, че макар да боледува по-рядко, държавният служител "струва" на осигурителната система все по-скъпо спрямо колегата си от частния бизнес.

Изводите за икономиката

Освен че разбиват митовете за дългите отпуски на служителите, чийто работодател е държавата, данните до голяма степен могат да служат за отправна точка за диагностициране на състоянието на българската икономика. Те показва ясно, че частният сектор понася по-голямата тежест на дългите отсъствия от работа. Същевременно, разликата в изплатените суми е поредната червена лампа за сивия сектор в заплащането, който наказва служителите в частни фирми точно тогава, когато са най-уязвими – когато загубят временно трудоспособността си.