Високите цени на горивата могат да окажат допълнителен натиск върху инфлацията и да се прехвърлят върху цените на стоките и услугите. Какви са необходимите мерки от страна на държавата и за ефекта от евентуална подкрепа за домакинствата и бизнеса  в ефира на Нова тв коментираха президентът на КНСБ Пламен Димитров и изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов.

Според Пламен Димитров държавата трябва да предприеме целенасочени мерки, които да ограничат ефекта от поскъпването на горивата, без да стимулират допълнително тяхното потребление. „Това, което ни е нужно, е да гледаме напред. Аз смятам, че трябва да започнем от публичния транспорт“, заяви Димитров.

По думите му директната подкрепа за градския, междуградския и железопътния транспорт би могла да ограничи натиска върху цените, при условие че транспортните услуги не поскъпват. „Това са най-евтините транспорти за масовия случай, при едно условие - да не вдигат цените. Това е задължителното условие според мен“, посочи президентът на КНСБ.

Димитров предлага и целева подкрепа за най-бедните домакинства. По думите му при предишните мерки целевата група е била около 1,4 млн. души, но само около 230 хил. са се възползвали от предоставяната помощ. „Проблемът не е фискален и финансов, а по-скоро наистина добро таргетиране на мерките“, смята той.

Добрин Иванов изрази скептицизъм към мерките, насочени към стимулиране на потреблението на горива. Според него допълнителното търсене може да има ограничен ефект върху цените, когато причината за поскъпването е свързана с международното предлагане на нефт. Той посочи, че според предварителните данни на Националния статистически институт инфлацията през август спрямо същия месец на предходната година е 5,1%, а месечната инфлация е 0,6% при 0,8% през юли.

Иванов обърна внимание и на ръста на цените на горивата, които според него са сред основните фактори за инфлацията през август. „Мерките трябва да са в посока на намаляване на потреблението“, коментира той.

В същото време той подкрепи идеята за подпомагане на обществения транспорт, тъй като това би могло да намали общото потребление на горива, без да ограничава достъпа на хората до транспортни услуги. „Съгласен съм с господин Димитров за подкрепата на публичния транспорт, тъй като това на практика ще намали общото потребление на горива. И ще бъде достъпна транспортната услуга“, подчерта Иванов. 

Според него подкрепата за транспортните компании има различна логика, тъй като част от тях работят по дългосрочни договори, в които рязкото увеличение на цената на горивото не е било предвидено. „Те имат сключени договори, които са дългосрочни, в които не е калкулирана такава цена на горивото, и трябва да извършват услугата на загуба. Именно заради това са правилни тези мерки, които подпомагат, за да не фалират тези транспортни фирми“,обясни той. 

Двамата обаче изразиха различни позиции по въпроса за връзката между потреблението и икономическия растеж. Пламен Димитров предупреди, че рязкото свиване на потреблението вследствие на високите цени може да се прехвърли върху цялата икономика. „Растежът е много крехък в България и се крепи, за хубаво или за лошо, върху потреблението“, заяви той.

По думите му, ако високите цени на горивата продължат да се прехвърлят върху транспорта, храните и услугите, покупателната способност на домакинствата ще намалява. „Хората с тези доходи не могат да ги потребят. Тоест общо свиване на потреблението, не само на горивата, което води до намаляване на растежа“, каза Димитров.

Той предупреди и за риск от стагфлация - ситуация, при която икономическият растеж се забавя, докато инфлацията остава висока. „Много трудно се излиза. Затова казвам, че не трябва да се влиза“, коментира президентът на КНСБ.

Добрин Иванов обаче подчерта, че стимулирането на потреблението не винаги води до по-висок икономически растеж. Според него, ако местното производство не може да отговори на допълнителното търсене, ефектът може да бъде увеличение на вноса. „Потреблението генерира икономически растеж, когато икономиката има резерв в икономическите възможности за производство. За съжаление, българската икономика работи на границата на производствените възможности“, заяви Иванов.

По думите му увеличаването на потреблението при ограничени производствени възможности може да доведе основно до повече внос. „Увеличаването на потреблението, когато то не може да бъде задоволено с местно производство, просто увеличава вноса на стоки“, посочи той.

И двамата коментираха и възможността за използване на допълнителни бюджетни приходи за финансиране на мерки срещу високите цени. Сред обсъжданите варианти беше и облагането на свръхпечалби.

Пламен Димитров заяви, че подкрепя подобен подход, ако допълнителните средства бъдат насочени към хората и бизнеса, които са най-силно засегнати от поскъпването.

„Когато има допълнителен източник, може тези пари да бъдат върнати при тези, които са платили завишените разходи за транспортната услуга“, каза Добрин Иванов.

Според двамата основният въпрос пред правителството е как да бъде намерен баланс между ограничаването на инфлационния натиск и запазването на икономическата активност, без мерките да водят автоматично до по-голям бюджетен дефицит и ново задлъжняване.

Темата с високите цени на горивата и какви мерки трябва да предприеме държавата, за да овладее инфлационния натиск в „Твоят ден” по NOVA NEWS коментираха и икономистът Плутархос Маридакис, енергийният експерт Виктор Минчев и икономистът доц. Огнян Боюклиев.

Маридакис даде пример как в южната ни съседка се справят с поскъпването на горивата.  „Високите цени на горивата продължават да натоварват домакинствата в Гърция, а правителството прилага различни мерки за ограничаване на ефекта върху потребителите”, изтъкна той.

По думите му цените на горивата са достигнали високи нива, като при дизела увеличението е значително. Сред мерките, които гръцкото правителство е въвело, е т.нар. Fuel Pass. По думите на икономиста това е еднократна помощ, насочена към определени групи граждани. „Това беше третото издание, което подпомага по-уязвимите групи с до 60 евро за горивата“, посочи той.

Размерът на помощта зависи от определени критерии, сред които са мястото на пребиваване и финансовите възможности на гражданите. „Fuel Pass е една еднократна помощ, която се дава на гражданите спрямо демографските характеристики и финансовите им възможности. Реално основният критерий е демографският - дали живеят на островите или в континентална Гърция“, обясни Маридакис. По думите му помощта е между 35 евро за моторите и до 60 евро за автомобилите. Средствата могат да бъдат използвани за зареждане на гориво, а при определени условия и за транспорт.

Паралелно с това Гърция е въвела и субсидия за дизела. „Това, което предвижда сега, поне до края на октомври, е 10 евроцента на литър за дизел“, каза икономистът. Той уточни, че тази мярка се прилага за всички потребители, които зареждат дизел, а не само за определени социални групи.

Държавата не трябва да субсидира всеки литър гориво, а помощта при високите цени трябва да бъде насочена към уязвимите групи, земеделските производители, малките общини и районите с транспортни затруднения. Около това мнение се обединиха енергийният експерт Виктор Минчев и икономистът доц. Огнян Боюклиев.

 „Аз съм малко предпазлив за такива глобални мерки. Намирам ги малко за популистки“, коментира Минчев по повод идеята държавата да дотира потреблението на основни горива.

По думите му настоящата ситуация се различава от енергийната криза през 2022 г., когато компенсациите са били подпомогнати от високите печалби на държавни предприятия в енергетиката. „Сега обаче при горивната криза аз се притеснявам, че няма как точно да я балансираме фискално. Ще изгубим пари през бюджета“, посочи експертът.

В същото време според Минчев държавата трябва да има механизъм за подкрепа на хората, които са най-силно засегнати от поскъпването. „Ролята на държавата е в такива кризи да ги контролира. Но трябва да е ясно, че този тренд, който се случва в момента, ще се задържи“, каза той.

Енергийният експерт предупреди, че универсалното субсидиране на горивата може да има сериозни последици. „Ако се сложи един праг и всичко над този праг се покрива от държавата, това практически ще одържави цялата икономика, защото горивото е фундаментална стока, около която се движи цялата икономика“, заяви Минчев.

Доц. Огнян Боюклиев също се обяви против субсидиране на всеки литър гориво. Според него помощта трябва да бъде насочена към конкретни сектори и региони. „При нас трябва да има за малките общини, за транспорта в малките общини“, каза той. По думите му сред уязвимите сфери е и производството на храни, тъй като горивата са важна част от себестойността на земеделската продукция и транспорта.

Като пример той посочи зърнопроизводството, което е силно механизирано. „Към 30% е горивото в зърнопроизводството“, посочи Боюклиев, като добави, че при производството на хляб значителна роля има и енергията.

Според него трябва да се мисли не само за цената на горивата, но и за ефекта им върху цялата хранителна верига. „Когато говорим за цените на храните, трябва да погледнем производството в цялост - откъде идва, как идва, защо идва, качество и така нататък“, коментира той.

Боюклиев предупреди и за риска от допълнително поскъпване на храните при увеличаване на транспортните разходи. По думите му особено внимание трябва да се обърне на земеделските производители, транспорта на храни, малките общини, селските и пограничните райони.