Предстои ли ренесанс на ядрената енергетика в България? Енергийният експерт Антон Иванов разкрива данните от вече завършения социално-икономически анализ за изграждането на новите VII и VIII блок на АЕЦ „Козлодуй“. Въпреки предизвикателствата, проектът не е в забавяне и предстои предаването на внушителна техническа документация от над 1500 класьора.

Иванов обясни, че мащабният проект ще промени региона на Северна България и ще генерира близо 1 млрд. евро положителен ефект върху БВП всяка година – както по време на 10-годишното строителство (общо 9 млрд. евро), така и през 60-годишния експлоатационен живот на блоковете (към 55 млрд. евро). Очаква се общата инвестиция да бъде малко над 20 млрд. евро, като тя ще се изплати през първите 20 години от работата на централата. Българските компании могат да поемат до 40% от дейностите по изграждането, а в пиковите моменти на строителството ще бъдат разкрити между 7000 и 8000 работни места. До началото на 2027 г. се очаква да бъде взето окончателно инвестиционно решение (FID) и да се сключи договорът за инженеринг, доставка и строителство "до ключ".

Прочетете цялото интервю, което Иванов дава за 24 часа:

- Г-н Иванов, на какъв етап е социално-икономическият анализ за VII и VIII блок на АЕЦ “Козлодуй”? Той казва ли какви са ползите им за енергетиката и за икономиката ни?

- Анализът е завършен, той е важна част от документите, които трябва да бъдат представени на обществото, за да се запознае с конкретните измерения за разходите и ползите за България, а не само с идеята със сравнение с други проекти някъде по света.

Организирането на широко обсъждане на предложението за изграждане на ядрена централа е в правомощията на министъра на енергетиката. Проектната компания вече е разработила всички документи - освен анализа и оценка на ядрената безопасност и радиационната защита, въздействието върху околната среда, физическата защита и управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво

- Какво казва анализът?

- Че още при изграждане на централата тя има положителен ефект, тъй като привлича средства в икономиката, работна сила, има положително влияние върху фиска.

- Какъв е ефектът в числа?

- По време на строителната фаза той се оценява на 9 млрд. евро върху БВП.

- А строителната фаза колко години е?

- Приема се, че е 10 години, което значи близо 1 млрд. евро на година. А по време на експлоатацията на двата блока ефектът е към 55 млрд. евро.

- Това в рамките на 60 години живот на блоковете ли е?

- В рамките на 60 г. излиза отново по близо 1 млрд. евро на година. По проект животът на тези блокове е 60 години, но след модернизации може да достигне 80 и повече години.

- Как хората ги засяга този ефект от 1 млрд. евро?

- Наблюдаваме в последните години, че дори и малко предприятие в едно градче в Северна България го променя до неузнаваемост, а тук имаме

съществена инвестиция, която ще продължи да поддържа на много добро социално равнище не само град Козлодуй, но и целия регион

- от Лом до Враца, Мизия, Плевен. По време на строителството ще има пик на търсене на услуги, но това ще се запази и в дългосрочен план и след като блоковете бъдат завършени.

- Министърът на енергетиката Трайчо Трайков каза, че има забавяне на проекта, харчене на повече пари. Така ли е?

- За забавяне не мога да говоря. Екипът, който работи по този проект, както от страна на възложителя “АЕЦ Козлодуй - Нови мощности”, така и от страна на изпълнителите “Уестингхаус” и “Хюндай”, преодолява доста предизвикателства и препятствия, които трябва непрекъснато да бъдат решавани. Така е в цяла Европа.

В последните три години екипът успя да придвижи необходимите процедури за разрешения по Закона за безопасност при ползване на ядрената енергия. Този месец окончателно ще бъде предадена техническата документация, тя е базата, на която ще се иска разрешение за строителство, за да започнат дейности по площадката. Колегите казват, че ще бъдат представяни над 1500 класьора, които ще запълнят една доста внушителна зала. Това е един труд, който не трябва да се подценява и да казваме, че се закъснява.

Много е ясно за какво са похарчени парите, които вече са платени на “Уестингхаус” и на “Хюндай” - за тази документация, но и за обосновките, които са били необходими, за да се разработят социално-икономическият анализ и анализите за безопасност. Те направиха допълнителни проучвания на площадката - сеизмични, хидроложки, всичко това беше свършено през миналата година. Самият преглед на такава документация изисква време и за българската страна.

- Ще трябва време да ги анализират ли?

- Да. Затова е необходимо и удължаването на договора с консорциума, то цели да създаде необходимите условия за достигане до окончателно инвестиционно решение (FID), включително изготвяне на реалистична ценова рамка и актуализиран график, както и договаряне на всички условия.

В този период е важно да се осигури необходимото време за изчистване на ключови технически и организационни въпроси, свързани с интеграцията и изпълнението на проекта. Паралелно с това ще продължи активната комуникация с разработчика за осигуряване на своевременни разяснения и експертна подкрепа при необходимост.

Този период ще бъде използван и за получаване на одобрение от страна на ЕК за държавните помощи, което е съществен елемент за цялостната финансова рамка и най-важното - условия за банкируемостта на проекта. Все още няма избран доставчик на турбината, което ще се случи в следващите месеци и трябва да бъде интегрирано в общата концепция за изграждане.

- Как ще се случи? С поръчка ли ще се търси?

- Това е поръчка, която се организира от “Уестингхаус”, защото са отговорни за интегриране на турбината към ядрения остров. В този процес е много важно основният доставчик да остане ангажиран с гаранциите за изпълнението на проекта докрай.

- Казахте, че след месеци трябва да се вземе окончателно инвестиционно решение. Кой ще го вземе - изпълнителната власт или парламентът?

- То ще мине през изпълнителната власт, но за проекта допускам, че крайното решение трябва да бъде взето отново от Народното събрание, за да се гарантира обща подкрепа.

Документите и обосновките ще бъдат готови до края на годината, но има време, през което да се запознаят институциите и да се организират обществени обсъждания. Допускам, че до началото на 2027 г. има всички предпоставки такова решение да бъде взето и да бъде сключен вече договорът за инженеринг, доставка и строителство. Тоест до ключ, което вече ни ангажира със сериозните финансови средства по проекта.

- Колко ще струва изграждането на VII и VIII блок?

- В началния етап ориентировъчната оценка е била около 15 млрд. евро. С напредването на проекта и с отчитане на актуалната икономическа и пазарна среда е реалистично да се очаква по-висока стойност. На този етап може да се предположи, че

общата инвестиция ще бъде малко над 20 млрд. евро

Тази оценка подлежи на допълнително прецизиране. Цената в голяма степен зависи от финансовия ресурс, както и на избраната турбина. Знаем, че тя ще бъде европейска. Затова казвам, че е по-добре да се даде един по-широк диапазон за бюджет и той да бъде уточнен преди взимането на окончателното инвестиционно решение.

- По цената за блоковете каква ще бъде себестойността на 1 мегаватчас?

- Това е стойност, която се разпределя в рамките на целия период на експлоатация на ядрената централа. Когато бе направена модернизацията за пети и шести блок на АЕЦ “Козлодуй” през 1998 г., имаше шум какви са тези огромни пари - половин милиард екю тогава. Тези пари се изплатиха, а цената на електрическата енергия остана най-ниска. Благодарение на тази модернизация беше удължен ресурсът им до 2050 г. Във всички случаи след първите 20 г. ще имаме актив, който ще носи само ползи. Но е важно да успеем да убедим обществеността, че това е добро вложение.

- Правят се сравнения между цената на новите блокове и тази на проекта “Белене”. Какъв е коментарът ви?

- Моята теза е, че като сме тръгнали да правим инвестиция на площадката на АЕЦ “Козлодуй” е добре да се довърши цялостната дейност по подготовката, да се вземе решение за нея. Важно е сега да не се наложи да се примиряваме с възможността за пореден път да изгубим доста пари с проекта за “Козлодуй”.

- Какво ще е участието на българските компании в изграждането?

- Подписаха се меморандуми с 36 компании, върви се напред с още няколко.

Българските компании могат да вземат и 40%

Когато “Уестингхаус” правиха тествания на български компании, които да произведат специализирано оборудване за ядрена централа, самите фирми не се ангажираха да пренастроят своя производствен процес в такава ниша. Но това бе преди три години. Сега в Европа имаме ренесанс на ядрената енергетика и компаниите виждат смисъл да вложат пари и да се ситуират на този пазар. С две български компании вече се работи по придобиване от тях на сертификат за качество за производство на ядрено оборудване - едната за производство на метални модули за ядрения остров, другата е за електрическото оборудване.

“Хюндай” си партнира с ГБС за подизпълнител. “Уестингхаус” и “Хюндай” имат разбирането, че колкото по-близко е изпълнителят, толкова по-добре и по-ефективно ще се случи проектът.

- Подготвят ли се вече специалисти, знаем, че има недостиг на експерти?

- От пет години АЕЦ “Козлодуй” работи по стажантски програми със студенти и средните училища. “АЕЦ Козлодуй - Нови мощности” се включиха в този проект. Все повече млади хора имат интерес да се развиват в тази област.

Американската страна е ангажирана с приемане на студенти и стажантски програми в САЩ, така че да може да се запознаят на място с тази технология. В Мадрид са направили пълноценен тренажор за АР1000, за да се обучават там.

- Самото строителство ще ангажира много хора, но за по-кратко време. Ще се намерят ли?

- В строителството ще бъдат ангажирани в пиковите моменти между 7000 и 8000 души. То ще започне с разчистване на площадката, ще се направят пътища, захранване на площадката с електрическа енергия и вода. Това са все неща, които трябва да се случат веднага след подписване на договора за инженеринг, доставка и строителство, което смятам, че може да стане до една година.