Много е различен характера на кризата, причинена от COVID-19, и тази през 2008. Настоящата криза ще бъде по-кратка, с по-малко щети. Някои ефекти ще са по непредвидими, тъй като кризата е по-нетипична, по-неочаквана. Нямаме исторически данни, с които да се подготвим. Именно заради тези неизвестни, тя повече ни кара да настръхваме, но тя не е по-тежка в икономически смисъл. По-непредсказуема е. Хората, които са свикнали на по-голяма сигурност в тяхното ежедневие и работа, я преживяват по-стресово. Тоест тази криза има повече психологически измерения, от колкото чисто финансови. 

Така определи времената, в които живеем икономистът Георги Стоев. Стоев живее и работи в Пловдив, съосновател е на Индъстри уоч и председател на Управителния съвет на Тракия Тех - Пловдив. 

TrafficNews се допита до Георги Стоев по най-актуалните въпроси за отражението на пандемията върху бизнеса, икономиката и в крайна сметка върху бита на хората. Вижте едно интервю в две части, което ще представи най-общите процеси в страната и в частност в Пловдив. 

Как COVID-19 удари България - говори икономистът Георги Стоев ЧАСТ 1Има ли сравнение между кризата през 2020/2021 и тази през 2008

- Как Пловдив успя да се пребори с пандемията?

- Мисля, че на ниво бизнес градът мина през най-тежките моменти относително бързо. Една от причините е, че зависимостта от туризма не е толкова голяма. Да, Пловдив е туристическа дестинация и има многобройни работни места, свързани с туристическо потребление, но в структурата на икономиката туризмът няма толкова голям дял и не е определящ за цялостното развитие на града.  Освен това през годините Пловдив е привличал голям дял български туристи, които не са чак толкова силно засегнати за разлика от международните. По отношение на промишлеността имаше изявено участие на фирми, които решиха да изчакат няколко месеца преди да им се наложи да освобождават хора. Те разчитаха основно на възобновяване на поръчките, дадени преди пандемията. От друга страна имаше компании, които посочваха, че има свиване и замразяване, но пък успяха да устоят и през септември да се възползват от началния етап на възстановяване на бизнеса въобще по света. Доста компании се пренастроиха да работят по нов начин, с нови партньори, някои смениха дори продуктовите си линии. Въобще успяха да проявят гъвкавост и да оцелеят в една по-динамична среда. Дори по време на пандемията част от тях търсиха персонал, което е индикатор за това, че работни места има и че бизнесът функционира.

- Как Пловдив може да се възползва от потенциала си и да излезе печеливш от водовъртежа на ковид-19?

- Познавате структурата на града. 74 000 работни места в индустрията са рекорд за България и няма друга област, която да има толкова висока индустриална концентрация. Реално в процентно отношение промишлеността държи около 37% от добавената стойност в областта. Това е много интересно, защото срещу тези цифри имаме голям пазар на труда. Бизнес услугите са добре развитие. Това са транспорт, логистика, скачени с тях финансови, застрахователни и много други услуги. Градът е характерен с голям сектор на бизнес обслужването. Пловдив е може би единствен по рода си с комбинация на производство и бизнес услуги, съставляващи повече от 2/3 от икономиката на района. В България имаме много градове, които залагат повече на строителство, потребителски услуги, туризъм и администрация. Пловдив вероятно е с най-изявеният бизнес профил от големите градове у нас заради икономиката в него и разпределението на работните места. Той се конкурира успешно със София, Варна, Бургас, Русе и други големи градове. Като казвам конкуренция, нямам предвид конкуренция за нов завод, тъй като повечето предпочитат да са в Пловдив така или иначе. По-интересна е конкуренцията в ИТ и Аутсорсинг сектора.

- Как се развива ИТ и Аутсорсинг сектора в Пловдив?

-  Това е интересен и подценяван сектор. И тук статистиката не дава правилни измерения, тъй като много от фирмите със седалище в София правят офиси в Пловдив и заетостта в тях се отчита в столичните статистики. По различни оценки има между 5000-7000 души, заети в ИТ и Аутсорсинг сектора в Пловдив. Интересното за сектора е, че по време на пандемията добави 7000 работни места на национално ниво по данни от септември. Това е 7-8% ръст, който спокойно можем да приложим и за Пловдив. Уеличението е изненадващо за повечето икономисти, защото дори секторът на изнесените дейности претърпя свиване – проблеми с плащания, свити поръчки, замразени проекти. Тези данни показват, че има живот дори в тежки рецесии. Освен това секторът предлага, както възможност за реализация на висококвалифицирани кадри, така и място за труд за хора с по-скромен опит и възможности срещу добро възнаграждение. Важен е за макроуспеха.

- Какво е бъдещето на туризма в Пловдив?

- Според мен за страна като България и градове като Пловдив имат голямо бъдеще да привличат т.н. дигитални номади. Това не е чистият вид туризъм, но пък води нов прилив на хора, които ще опитат да се докоснат до друг тип култура и ще имат различен вид преживяване на непознато място. Така се генерира нова потребителска маса, добавя се още покупателна способност. Вероятно няма да сложим тези хора в статистиката на туристи, тъй като е възможно някои от тях да си наемат апартамент и да не използват цялата палитра от туристически услуги, но пък със сигурност ще допринесат в цялата структура. Това са хора, които могат да дойдат с техните семейства, ще живеят за известно време тук, пък защо не и за постоянно. Имаме такава вълна в Пловдив от Европейска столица на културата насам. Незабелязано се появи този тренд, който е добре да бъде яхнат. Промяна, а не категорична ликвидация за сектор туризъм, е моята прогноза.

- Има ли опасност новите предизвикателства на трудовия пазар, като свиването на работните места в сектора на заведения и хотели, да се отрази негативно на Пловдив, като предизвика например трудова миграция? 

- Не съм от хората, които смятат, че трябва да задържим всички на всяка цена. В крайна сметка, ако един български работодател не може да предложи атрактивно възнаграждение и по-добра реализация, то всеки е свободен да направи избор. Но взимайки предвид разликата в покупателната способност на парите в друг град и държава, не бих казал, че вероятно такова решение е много рентабилно. Пловдив е един от най-евтините градове в Европа за живеене и правене на семейство. Ако някой отиде в друг град в Централна или Западна Европа трябва добре да направи сметка колко пари повече трябва да му предложат, спрямо нивата на разходите за домакинство там. 

- Ще има ли промени в имотния пазар в Пловдив, предвид устойчивите цени и растеж от последните няколко години? 

- Един икономист дава много различна перспектива от брокер. При нас има следната максима - ако един имот не носи доходност, достатъчно голяма, за да оправдае неговата цена, то този имот е надценен. И тук няма значение за какъв имот говорим - жилищен, офис площ, гараж или пък индустриален склад. Всеки имот трябва да носи текущ доход, дори той да е закупен просто, за да вложим парите си в нещо. Когато човек купува имот, трябва да е съвсем наясно, че цената може да се промени и в двете посоки. През последните години Пловдив се утвърди като най-динамичния град и област за индустриално строителство. Стимулите да се случи това бяха голямата възвращаемост, която имаше в този сегмент. Съотношението между наеми, покупна цена, строителство и т.н. бе доста привлекателно за мнозина. И това е една тенденция, която разви много профила на града. Когато сравняваме различните сегменти - бизнес имоти, жилищни и индустриални, в минало време най-добре се представяха индустриалните площи. В момента има въпросителна какво ще се случи с офис площите, предвид хоум офис тенденциите. В град като Пловдив обаче, който очаква нова вълна Аутосринг и ИТ компании, които ще привлекат хиляди хора - тези хора реално се превеждат като хиляди квадратни метри офис площи. Така че не става дума само за търсенето им, защото ако го няма предлагането, няма да имаме условия за привличане на тези фирми. Моят съвет е, че тази година трябва да се внимава - да се инвестира внимателно и да се анализира доходността. Моите наблюдения показват, че макар и най-достъпни, жилищата са най-неатрактивния инвестиционен инструмент от трите пазара. Макар да се казва, че по време на криза се инвестира в имоти и злато, моят съвет е златото.