В обстановка на нарастващо екологично притеснение кръговият икономически модел, очертан от редица международни организации и власти, се превърна в приоритет с глобално значение.

Легислатурата на ЕС обвързва пряко страната ни и към момента в този контекст пред държавата са поставени няколко конкретни цели, свързани с ефективното управление на отпадъците и в частност с оползотворяването им чрез рециклиране.

Как се справяме дотук и какво още трябва да се направи? Даваме обобщение по темата, в което акцентираме върху основните пречки пред рециклирането в България днес.

Липса на достатъчно места за разделно събиране на битови отпадъци

През последните години се положиха доста усилия за внедряване на разделно събиране, но към момента все още не показват целената висока ефективност. Като един съвсем прост пример може да посочим цветните кошове в търговските центрове, които рядко се използват по предназначение.

Смесеното събиране на отпадъци все още е масовата практика както в малки, така и в големи общини. За да бъде рециклиран впоследствие материалът, е необходимо първо да се извърши отделяне и сортиране, което струва много по-скъпо, в сравнение с първоначалното разделно изхвърляне на отпадъка.

Методът е нерационален и би коствал значителни средства, поради което само много малък процент от смесения отпадък в страната преминава през разделяне, което намалява значително и възможностите за оползотворяване.

Недостатъчен инфраструктурен капацитет за преработка на материалите

Когато отпадъците започнат да се изхвърлят разделно, следващото предизвикателство е тяхната обработка за целите на повторното им използване. Към момента в страната в инфраструктурно отношение има много какво да се желае, тъй като липсват достатъчно специализирани заводи, за да се осигури ефективно рециклиране на отпадъците от цялата страна.

Именно то стои в основата на намаляване на депонирането и увеличаване на ефективното оползотворяване на материалите.

Когато се вложат средства в рециклирането на продукта, реално той се оскъпява. И това е една от основните причини за незадоволителните темпове на преминаване към един по-устойчив модел, неизменен етап от който е изграждането на необходимата инфраструктура.

Липсват и достатъчно инфраструктурни решения за справяне с органичния отпадък, който на практика в момента остава в смесените сметища. Необходимо е да се прокара решение и за отпадъците от текстил.

Оказва се, че за съжаление България все още складира, вместо да рециклира своя отпадък.

Ежегодно в нашите сметища се депонират около 260 кг. отпадъци на човек, с което техният жизнен цикъл приключва. За сравнение, средните стойности за съюза са около 120 кг.

След 6 години страната ни трябва да посрещне целта за намаляване на депонираните отпадъци до 10 на сто, а към момента това изглежда все още като много трудно постижима цел.

Ниски стимули за ефективно управление на отпадъците

Преходът към кръговост непременно изисква изграждането на нови съоръжения за рециклиране и модернизиране на сега опериращите. В тази връзка ЕК съзира необходимост от създаване на модели за финансово подпомагане чрез облекчения или стимули, които да насърчат бизнесите да се включат в ефективното управление на отпадъците за осигуряване на едно по-устойчиво бъдеще.

На по-ниско ниво се наблюдава и недостатъчна мотивация на отделните членове на обществото за влагане на усилия в рециклирането.

Към момента сравнително висок дял в тази насока показва оползотворяването на отпадъци от черни и цветни метали.

При изкупуване на скрап от цветни метали, например, предаващият материала до голяма степен може да бъде мотивиран от сумата, която ще получи за предоставената суровина. От друга страна рециклирането на вторични суровини от цветни и черни метали има изключително значение за опазване на природата, климата, биологичното разнообразие и здравето на човека, но и за избягване на значителни икономически загуби.