Изкачването на върхове не винаги е съпроводено с кански усилия и стръмни участъци. Някои от върховете у нас са подходящи и за най-начинаещите туристи, а преходът не отнема много време. На нашата виртуална разходка днес ще ви отведем до именно такава дестинация – хем да се похвалите, че сте качили някой връх, хем да не се налага да тествате до крайност физическите си сили.

Нашата крайна цел е връх Драгойна и тракийското светилище, които се намират в района на Първомай. Върхът е с надморска височина от 813 метра и се намира между селата Драгойново и Буково. Двете села са на около 60 км от Пловдив, а това кое ще изберете за отправна точка за вашия маршрут зависи от вас. Преходът от село Драгойна ще ви отнеме около 3 часа, а този от Буково около час.

Ние избрахме да тръгнем от Буково. Маршрутът е добре маркиран и тръгва от центъра на селото. Ще видите стрелки и табели, които да ви отведат в края на населеното място и след това веднага трябва да завиете надясно.

През цялото време виждате върха и светилището, така че и да изпуснете маркировката не е фатално. Двете крайни точки са в непосредствена близост, като светилището е малко по-ниско и има голям трибагреник, който също може да ви е ориентир.

По пътя има чешма и беседка, на които може да си отдъхнете и да се насладите на гледките.

Светилището е обитавано от 13-и до 3-и век преди новата ера, а крепостният зид е вдигнат през 5-и век пр. Христа. Археологическият обект – светилището на връх Драгойна, е с площ от около 1 декар, ограден с каменна стена, от която на повърхността личи разсип, широк 4-10м.

Като стигнете до светилището ще видите и маркировката за върха. Разстоянието догоре ще ви отнеме още около 15 минути, но с доста повече положителна денивелация. Имайте предвид, че пътеките не са много добре отъпкани, а най-високата част е доста обрасла и не се разкриват много гледки.

В района също има какво да се види – на километър от близкото село Драгойново е открита и уникална крепост от византийската епоха, като в същия район са разкрити и три уникални църкви. Местните наричат крепостта Козлек, а според легенда била управлявана от болярина Драгой, откъдето и името на селото. Според учените тъкмо в околностите на село Драгойново за първи път са открити доказателства за съществуването през X век на култура, в която мирно са съжителствали българи и ромеи. В района са намерени уникални скални двуезични надписи.

Най-големият от тях е от 17 реда, в който част от думите и буквите са от гръцката азбука, а другите са изписани на кирилица. Откритията накланят везните към твърдението, че границите на Първото българско царство с Византия не са били до Стара планина, а са стигали до северните склонове на Родопите

Според учените тъкмо в околностите на село Драгойново за първи път са открити доказателства за съществуването през X век на култура, в която мирно са съжителствали българи и ромеи. Откритията накланят везните към твърдението, че границите на Първото българско царство с Византия не са били до Стара планина, а са стигали до северните склонове на Родопите.

Ето и още красиви гледки от разходката до връх Драгойна: