Венециански пристанища, християнски базилики, османски джамии, крепости с изглед към морето и лабиринти от тесни улички с ресторанти кухня, в които ако Тезей беше попаднал, никога нямаше да открие Минотавъра. Две стари градчета в Крит - Ханя и Ретимно разкриват една различна страна на острова– отвъд плажовете и туристическите маршрути.

Крит е от онези места, които трудно могат да бъдат побрани в представата за обикновена морска почивка. Най-големият гръцки остров събира в себе си хилядолетна история, следи от различни цивилизации, планински села, диви пейзажи и кулинарна традиция, която не се нуждае от сложни комбинации, за да впечатли.

В западната му част два града особено силно пазят спомена за времето, когато Венецианската република владее острова – Ханя и Ретимно. Старите им пристанища, каменните фасади, крепостните стени и тесните улички напомнят за друга епоха, но животът зад тях продължава да тече съвсем съвременно, но в същото време със спокойствие, което цивилизацията ни губи с всеки изминал ден.  В таверните се сервират традиционни критски ястия, малките магазини предлагат местна керамика, дрехи и бижута,  а зад всеки ъгъл се открива поредният детайл, заради който си струва да забавиш крачка.

Ханя – градът, в който Венеция среща Ориента

Старото венецианско пристанище в Ханя е любимо на всички туристи по всяко време на деня и годината. То започва да се оформя през XIV век, когато венецианците превръщат града във важен търговски и морски център. Днес пристанището е сред най-разпознаваемите места на Крит, но зад красивата гледка стои история на търговия, военни конфликти и последователна смяна на владетели.

Най-известният символ на града е фарът, който се намира в края на каменния вълнолом. С венециански произход, а по-късно преустроен по време на египетското присъствие на острова, той съчетава няколко архитектурни влияния. По крайбрежната алея се редят старите корабостроителници, исторически складове, кафенета и ресторанти. Джамията Кючюк Хасан напомня за османския период, а крепостта Фиркас пази спомена за времето, когато градът е трябвало да защитава пристанището си.

Истинското удоволствие обаче започва, когато човек се отклони от крайбрежната алея и навлезе в Стария град. Тесните улички, цветните фасади, каменните арки и вътрешните дворове разкриват Ханя във фантастични детайли. Градът е построен върху древната Кидония – един от важните центрове на минойската цивилизация. Така под днешните улици се крият следи от история, започнала хилядолетия преди венецианците да пристигнат на острова. Слоевете от епохи превръщат Ханя в истинска машина на времето. 

Ретимно – крепост, лабиринт и безкрайни следобеди

Ако Ханя впечатлява с пристанището си, Ретимно предлага друг тип очарование – по-интимно, съсредоточено в Стария град, където историята се разкрива постепенно.

През деня Ретимно изглежда като китно градче, успяло да съхрани векове история и въпреки това да остане живо и актуално. Край тесните улици се редят таверни, малки магазини и къщи с характерни дървени балкони. На места над главите на минувачите се спускат лози, чиито гъсти листа осигуряват сянка и превръщат уличките в прохладен лабиринт.

Венецианското наследство е особено видимо в крепостта Фортеца, издигната 16 век на хълма Палеокастро. Масивното укрепление е построено, за да защитава града от пиратски нападения и нарастващата османска заплаха. След превземането на Ретимно от османците през XVII век крепостта променя предназначението си, а в архитектурата ѝ остават следи от различните периоди.

Днес от високите крепостни стени се открива фантастична гледка към града и морето. Вътре могат да бъдат разгледани останки от някогашни сгради, а пространството се използва и за културни събития.

Ретимно също разполага със свое Венецианско пристанище и фар, който привлича туристите. Но докато стигнат до там те са подложени на безкрайни изкушения в таверните по пристанището. 

Но Ретимно не е само крепост и история. Понякога най-хубавите моменти са онези, в които няма конкретна цел. Следобедът може да премине в четене на книга на плажа Бора Бора или в някое от кафетата край фонтана Римонди. 

Септември и октомври се смятат за едни от приятните месеци за посещение на Крит, когато летните жеги започват да отстъпват, но морето все още е топло. Но понякога внезапния дъжд, силната буря и петметровите вълни напомнят, че Средиземно море не е длъжно да следва туристическите планове.

Дакос – любов от първата хапка

Една от най-приятните изненади на Крит е храната. Местната кухня не разчита на сложни техники или претенциозно поднасяне. В основата ѝ са местни качествените продукти, сезонността, зехтинът и рецепти, предавани от поколение на поколение.

Дакосът е един от местните специалитети , който задължително трябва да бъде опитан. Основата е ечемичен сухар, щедро напоен със зехтин и покрит с нарязани домати. Отгоре се натрошава критско сирене, добавят се маслини каламата и риган. На пръв поглед ястието е съвсем обикновено, но съчетанието между хрупкавия сухар, сочните домати, ароматния зехтин и соленото сирене се оказва изненадващо добро.

Критската трапеза предлага още изкусителни сирена, апаки – пушено свинско месо, диви зелении като стамнагати и малки тестени изделия калицуния, които могат да бъдат както солени, така и сладки. Медът, билките и местният зехтин също заемат важно място в кулинарната традиция на острова.

Други интересни островни предложения са фавата - паста от местно бобово растение, печеното агнешко клефтико и филе от ципура с фенел и варени зелении. Силата на критската кухня е в простотата. Няма нужда от излишни украси, когато продуктите са добри и са приготвени както трябва.

А докато вечеряш осъзнаваш и със сетивата си думите на най- прочутия син на Крит - великия писател и философ Никос Казандзакис : „Каква странна машина е човекът! Пълниш го с вино, хляб, риба и репички, а от него излизат въздишки, смях и мечти“ и също така-  "колко просто и пестеливо е щастието". 

В забавен каданс

По пътищата на острова има и други гледки, която се запечатват в съзнанието – малките села, сгушени сред хълмове и маслинови горички. Там животът изглежда още по-бавен, далеч от оживените пристанища и туристическите центрове. Разбира се, няма село без малка църква или параклис. Православната традиция е дълбоко вплетена в живота на острова и често дори краткото пътуване между две села минава покрай храм, който стои на хълм или в края на пътя. А тук под иконите можете да откриете стотици блестящи пластини от ламарина - тамата, върху които има изобразени очи, ръка, крак, бебе, дом, които вярващите слагат с молба за изцеление, дете , закрила , щастлив брак или благодарност. 

Крит е остров на контрастите – от шумните крайбрежни алеи до тихите селски площади, от масивните венециански крепости до скромните семейни таверни. Историята му е сложна, но не е затворена в музеи. Тя се вижда по фасадите, усеща се в уличките и продължава да живее в местната кухня.

А понякога най-добрият начин да я опознаеш е съвсем прост: да се изгубиш из Стария град, да седнеш на маса с изглед към морето и да поръчаш още една порция дакос.

Или както казва Казандзакис: "Почувствах още веднъж колко простичко и достъпно нещо е щастието: чаша вино, печен кестен, звуците на морето. Нищо повече."