Морбили остава едно от най-заразните инфекциозни заболявания в света и България отново е изправена пред реален риск от неговото завръщане. Към миналата седмица са регистрирани 140 случая, докато за същия период на 2025 г. е имало само един. Един болен може да зарази между 12 и 18 неимунизирани души, което обяснява колко бързо се разпространява вирусът при спад в имунизационното покритие. В България то е около 91%, но за надеждна колективна защита са нужни поне 95%. Това става ясно от презентацията на тема „Невидимият щит: Всичко, което всяка бъдеща майка трябва да знае за имунизациите“, представена от експертите на Регионалната здравна инспекция  по повод Световната имунизационна седмица.

Исторически данните ясно показват значението на ваксините - преди въвеждането им (1966–1969 г.) в страната има около 32 000 случая на морбили годишно, а дифтерията засяга около 10 000 души и води до около 800 смъртни случая. След въвеждането на ваксините заболеваемостта спада с 90–100%. При спад на имунизационния обхват обаче болестите се връщат – между 2009 и 2011 г. България отчита над 24 000 случая на морбили и 24 смъртни случая.

Експертите обясняват, че имунната система се „учи“ да разпознава и защитава организма по два основни начина – чрез естествена инфекция и чрез ваксинация. При естествената инфекция детето се разболява, а имунната система реагира, като създава антитела и имунна памет. При ваксинацията се постига същият ефект – изгражда се защита и памет на имунната система, но без детето да преминава през боледуване, страдание и риск от усложнения. В този смисъл имунитетът представлява памет на организма, а ваксините подпомагат неговото „обучение“ по безопасен начин.

В презентацията е обърнато внимание и на съставките на ваксините, като се подчертава, че контекстът и дозата са от ключово значение. Всяко вещество може да бъде вредно в големи количества, включително вода, която в екстремни дози може да бъде опасна. Формалдехидът се среща естествено в човешкото тяло и в храни като риба, а алуминият е широко разпространен в природата, храната, водата, въздуха, козметиката и лекарствата. Остатъчни вещества могат да присъстват в минимални количества в резултат на производствения процес, но всички лекарствени продукти преминават строг контрол за чистота и безопасност. Във ваксините тези вещества са в изключително малки количества – милиони пъти по-ниски от ежедневната експозиция, а количествата варират около 0.125 до 0.625 mg, което е приблизително 1% от това, което бебето приема чрез кърма или адаптирано мляко за един ден. Подчертава се, че ваксините са сред най-строго контролираните лекарствени продукти и съдържат съставки в количества, които изграждат защита, а не вреда.

Особено важно е сравнението между риска от ваксинация и риска от самите заболявания. След ваксина най-често се наблюдават леки реакции като повишена температура, зачервяване или болка на мястото на убождане и краткотрайна отпадналост, докато сериозните реакции са изключително редки. За разлика от това, при заболяване рискът включва висока температура, тежко протичане, пневмония, менингит, нужда от болнично лечение, трайни увреждания и дори риск за живота. Ваксините преминават през строг контрол и наблюдение, а при повечето деца реакциите са леки и краткотрайни, докато защитата срещу тежки заболявания е значително по-ценна.

Представени са и дългосрочни данни за безопасността и ефективността на ваксините. Ваксината БЦЖ се използва от 1921 година и има над 100 години натрупан опит. Ваксината срещу морбили, паротит и рубеола (МПР) се прилага от десетилетия и множество големи проучвания не откриват връзка с аутизъм. Ваксината срещу хепатит B също се използва от десетилетия и предпазва от хронична инфекция и тежки увреждания на черния дроб, като е безопасна и особено ефективна при кърмачета и деца. HPV ваксината, макар и по-нова, вече има натрупани дългосрочни данни, които показват значителен спад на HPV инфекциите, предраковите изменения и рака на маточната шийка в държави с висок ваксинационен обхват.

Експертите обръщат внимание и на т.нар. „илюзия за изчезнали болести“. Инфекции като морбили, дифтерия и полиомиелит не са изчезнали, а продължават да съществуват в различни части на света. Поради глобалната свързаност и пътуванията те могат лесно да бъдат внесени в други държави. Когато имунизационният обхват спадне, тези заболявания могат бързо да се завърнат.

Колективният имунитет е ключов за защитата на обществото, включително на най-уязвимите – бебета, хора с имунен дефицит и пациенти на лечение. Когато достатъчно голяма част от населението е ваксинирана, вирусите не могат да се разпространяват лесно и се създава защитен „щит“ за всички.

Експертите от РЗИ припомнят и имунизационния календар на България, който определя на каква възраст се поставят различните ваксини, като част от системната профилактика на детското здраве.

В края на презентацията са разгледани и често задавани въпроси от родители. Подчертава се, че ваксините не могат да причинят заболяването. Те не са „неестествен процес“, а използват същия механизъм на имунно обучение, както естествената инфекция, но без риска от тежко боледуване. Възможно е детето да се разболее въпреки ваксинация, но заболяването протича по-леко и с по-нисък риск от усложнения. Допълнителните (бустер) дози не са опасни, а служат за подсилване и удължаване на имунната защита. Големи научни изследвания не откриват връзка между ваксините и аутизма. При пропусната доза ваксинацията може да бъде наваксана по схема, без да се започва отначало, а поставянето на няколко ваксини в един ден е стандартна и безопасна практика, която не увеличава значимо риска от нежелани реакции.