Няма повод за притеснения от разпространение на Хантавирус и риск от пандемия. Около това заключение се обединяват здравни експерти. Все пак какви са симптомите и по какво се различава Хантавирусът от Ковид например? На първо място вирусът е познат и съществува от десетилетия. В България например има около 10 случая средно на година. Два са щамовете - европейски и южноамерикански. Първият засяга бъбреците и почти не може да се предава от човек на човек. Вторият, с който са засегнатите пътници на круизния кораб засяга белите дробове. Инкубационният период е от 1 до 6 седмици.
Проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести увери, че няма непосредствен риск за България от т.нар. хантавирус, въпреки притесненията покрай случаи на круизен кораб.
Тя обясни, че хантавирусите не са нови и са добре познати на медицината, като у нас се регистрират средно около 10 случая годишно. В Европа и Азия циркулират т.нар. вируси на „Стария свят“, докато случаят с круизния кораб е свързан с т.нар. Андес вирус – щам от „Новия свят“, разпространен основно в Южна Америка. Той е специфичен с това, че може да се предава от човек на човек, макар и трудно и само при много близък контакт.
По думите ѝ заразяването на кораба най-вероятно е тръгнало от двойка, инфектирана преди пътуването. До момента са установени осем случая, три от които са завършили фатално. Въпреки това проф. Христова подчерта, че предаването на вируса е ограничено и изисква продължителен и тесен контакт, например при грижа за болен или интимни отношения.
Заболяването протича тежко - с висока температура, бързо влошаване на състоянието и сериозно засягане на дихателната система, включително развитие на тежка пневмония. Често има и стомашно-чревни симптоми. Смъртността достига между 20 и 40%, но въпреки това рискът от масово разпространение остава нисък.
Всички пътници от кораба подлежат на карантина за период, покриващ максималния инкубационен срок до 45 дни. Според експерта предприетите мерки са адекватни, въпреки че част от пътниците са слезли по-рано и в момента се проследяват.
По отношение на профилактиката проф. Христова посочи, че няма одобрени ваксини за Европа и САЩ. Основната защита остава в спазването на хигиена, използването на лични предпазни средства и избягването на близък контакт със заразени.
Проф. Христова подчерта, че към момента няма място за паника – както по отношение на хантавируса, така и за останалите сезонни инфекции, при спазване на основни предпазни мерки.
А с настъпването на по-топлите месеци се увеличава и рискът от лаймска болест. До момента са регистрирани около 50-60 случая, като май е пикът на активност на кърлежите. Експертът препоръчва избягване на гъста растителност, носене на защитно облекло и внимателен оглед на тялото след престой на открито. При открит кърлеж той трябва да бъде отстранен възможно най-бързо, най-добре от медицинско лице.
Проф. Ива Христова коментира още, че след отшумяването на грипа в България се наблюдава засилена циркулация на други респираторни вируси, които засягат долните дихателни пътища и могат да доведат до бронхити и пневмонии. Тя предупреди, че продължителната кашлица и промяната в цвета на секретите са сигнал за възможна бактериална инфекция, изискваща лечение.
Продължава разпространението на морбили, като случаите вече надхвърлят 240, най-вече в област Враца. Засегнати са предимно деца без пълна ваксинация.
Акценти
Виж всички
Кеворк Кеворкян: Най-страшното свлачище е в душите ни