На този ден през 2001 г. започва Войната в Афганистан.

Войната в Афганистан започва на 7 октомври 2001 г. като военна операция на коалиция от държави, водена от Съединените американски щати, срещу режима на талибаните в Афганистан. Военните действия в Афганистан се водят от 2 основни чуждестранни сили, опитващ да установят контрол над страната. Операция Трайна Свобода (OTC) е американска военна операция, изпълнявана с известен брой международни съюзници главно в източните и южни части на страната, по границата с Пакистан. Около 28 300 американски военнослужещи са част от OTC. Втората операция е дело на НАТО (ISAF) и към декември 2008 включва 51 350 войници от 41 държави, повечето от страни членки на блока. САЩ имат около 19 950 военнослужещи към силите на ISAF.

През октомври 2001, в отговор на атентатите от 11 септември същата година, армията на САЩ, заедно с военни части на техните съюзници Великобритания, Канада, Австралия и Северния съюз, започва военни действия срещу Афганистан. Американски и британски самолети бомбардират цели в продължение на седмици, след което в началото на 2002 е даден старт и на сухопътната фаза. По-късно се създават и силите на НАТО с цел подобряване на сигурността в държавата. Целта на операцията е да се залови Осама бин Ладен, който според американското правителство стои зад атентатите от 9/11. Като второстепенна цел се посочва и премахването на ислямисткия режим на талибаните, който управлява държавата след оттеглянето на съветските войски в края на последната война в Афганистан.

Първоначално талибаните са свалени от власт и мнозина от лидерите им избити, но от 2006 нататък те значително подобряват позициите си и вече контролират големи райони от Афганистан. Производството на наркотици отбелязва рекордни нива, а жертвите за коалицията се покачват неизменно след средата на 2006. През 2008 и 2009 муджахидините поемат контрола на големи части от провинцията и централното правителство губи реална власт извън столицата Кабул и заобикалящите я департаменти.

На 2 май 2011 американски командоси убиват Осама бин Ладен по време на секретна операция в град Аботабад, северно от Исламабад, Пакистан.

Битката при Лепанто – 7 октомври 1571г.

Битката при Лепанто е морско сражение, състояло се на 7 октомври 1571 г. в Патраския залив, при нос Скрофа в Йонийско море. Обединените сили на Свещената лига (коалиция от европейски католически държави) извоюват решителна победа срещу флота на Османската империя в пет-часово сражение водено в северната част на Коринтския залив.

Християнската коалиция е насърчена от папа Пий V да спаси венецианската колония във Фамагуста на остров Кипър, която била обсадена от османците през пролетта/лятото на 1571. По-рано през 1570 били превзети и другите владения на Венеция в Кипър, между които и Никозия. Получил благословия от папата, флотът достига Неаполитанското кралство на 14 август 1571 г. Там в базиликата на Света Клара за водач на коалицията след дълги дискусии е определен Хуан Австрийски. Въпреки лошото време християнските кораби отплават на юг и на 6 октомври достигат пристанището Сами на остров Кефалония. Тук научават за падането на Фамагуста и жестокото убийство на командира на крепостта Марко Антонио Брагадин. Фамагуста била обсадена от турците и на 1 август венецианците се предават, след като им било обещано, че ще могат свободно да напуснат Кипър. Въпреки това османският главнокомандващ Лала Кара Мустафа паша не спазва уговорката и пленява венецианците. На 7 октомври корабите достигат Патраския залив, където срещат османския флот.

Силите на обединената Свещена лига представляват най-силния и многочислен флот, който някога е виждала Европа. Управляван е от Хуан Австрийски. Наброява повече от 300 различни съда, от които 108 венециански галери, 81 испански галери, 32 галери от папската армия и други италиански държави и освен това 6 огромни венециански галеаси. Общата численост на екипажа на тези съдове е около 84 000 души. Християните разполагат с около 28 000 бойци, въоръжени с аркебузи и мускети. Турският флот е командван от Муезин-Заде-Али, познат като Али паша. Общата численост на екипажите достига 88 000 души. Турците имат приблизително същия брой войници като силите на Свещената лига, част от тях въоръжени с лъкове. Но докато дон Хуан Австрийски може да разчита и на около 10 000 гребци, то гребците на турските кораби са поробени християни, които при поражение на османския флот се надявали да получат свободата си.

Битката при Лепанто слага край на господството на турския флот в Средиземно море. Съюзническият флот удържа победа, но не се възползва от това. Вместо да се предприемат действия, започват спорове за далечни планове. Испанците извършват десант в Тунис, а венецианците воюват в Далмация. В битката при Лепанто участва Мигел де Сервантес. В сраженията авторът на „Дон Кихот“ губи лявата си ръка.

Днес е Световният ден за достоен труд

Всяка година на 7 октомври повече от 130 държави честват Световния ден за достоен труд. Отбелязва се по решение на конгреса на Международната организация на профсъюзите и обединява синдикалисти от цял свят в усилията им за установяване и спазване на работните права и солидарност.

Достойните условия на труд според Европейската конфедерация на профсъюзите включват пет основни принципа. Сред тях са закриване на временните работни места, които застрашават здравето и безопасността на работещите, като нанасят също щети на пазара на труда и на икономиката и въвеждането на по-добра организация на труда, създаване на благоприятна работна среда, осигуряване на по-добър баланс между работата и личния живот, възможност за обучение и развитие на уменията и квалификацията през целия живот.

Основен принцип е и силната законодателна защита на работещите; изграждане на обща система от социални грижи за европейците, които сменят работата си всяка година; и стимулиране на социалния диалог и колективното договаряне при активното участие на социалните партньори в реформите на пазара на труда.

Родени на този ден са:

Владимир Путин – президент на Русия. Роден е на 7 октомври 1952 г. в Ленинград, СССР. Завършва „Право“ в Ленинградския държавен университет през 1975 г., след което постъпва на работа в Комитета за държавна сигурност (КГБ). Става временен президент на Русия на 31 декември 1999 г., като сменя Борис Елцин, заема поста като титуляр на 7 май 2000 г. след проведените президентски избори. През 2004 г. е преизбран за втори мандат. През 2008 г. е сменен от Дмитрий Медведев на президентския пост и е назначен за министър-председател на Русия. През 2012 г. отново печели президентските избори и от 7 май 2012 г. е за трети мандат президент на Русия. През 2018 г. е преизбран за четвърти мандат. Проведените през 2020 година конституционни реформи ще позволят на Путин да остане на власт и след 2024 година, когато изтича поредният му президентски мандат.

Деян Славчев (Део) – български телевизионен водещ и певец. Роден е на 7 октомври 1975 г. в София. Завършил е руска филология в СУ „Климент Охридски“. Като студент започва да работи като сервитьор, а по-късно става барман. Няколко години се занимава с тази професия. Печели конкурс за водещи в предаването Джубокс, който се провежда в заведението, където работи. Играе в спектакъла „Кислород“ в „Театър 199“. От 2005 е водещ в „Рекламна пауза“ предаване, което показва как се правят рекламите в чужбина. Впоследствие става водещ в „Джубокс: Любовни квартири“ където събира двойки.През 2008 се снима отново във водеща роля на филма „Прогноза“, режисиран от Зорница София. Део побеждава в благотворителното шоу на Нова Телевизия Vip Brother 3 на 10 май 2009 г. Изпълнява сингъл с с Д-2 а по-късно издава свой собствен албум – „Това съм аз (заедно с Д-2)“. Есента на 2011 Део се завръща като водещ на шоу в телевизионния ефир – „X Factor“ по Нова тв. Понастоящем е водещ на „Спорт Тото“ по bTV, като преди това е водещ на излъчваните по БНТ тиражи.

Теди Москов – български режисьор. Роден е на 7 октомври 1960 г. в София. Завършва куклена режисура във ВИТИЗ (1985) при режисьорката Юлия Огнянова и специализира драматична в „Академия Дарте Драматика“ в Рим през 1992. Основател и режисьор на театър „Ла Страда“. Между 1993 и 1996 г. снима 9 епизода от телевизионното шоу „Улицата“, отличено със „Златна роза на критиката“ в Монтрьо през 1996 година. През 1995 г. започва да поставя пиеси в немски театри, като някои от пиесите са: „Сирано дьо Бержерак“ в Хамбург, „Спящата красавица“ в Щутгарт, „Кралят-елен“ в Дармщат. През 2002 г. заснема игралния филм „Рапсодия в бяло“, а през 2006 – документалния „Преводачката на черно-бели филми“. През 2009 г. поставя „Хубавото лошо време“ по „Буря“ на Шекспир в Драматичен театър Пловдив.