На 9 февруари 1895 година Уилям Морган оповестява правилата на създадената от него игра "минтонет". Днес тя е по-известна като волейбол.

Морган поставил мрежа за тенис на височина 197 cm и неговите ученици започнали да прехвърлят през нея плондер от баскетболна топка. В началото броят на участниците не бил ограничен, а също така началният удар се изпълнявал с една ръка на един крак.

Популярното днес име играта получава по време на конференцията на колежите на асоциацията на младите християни в Спрингфилд годинапо-късно. Първите официални правила са публикувани през 1897 година.

Първият световен шампионат е организиран цели 50 години по-късно - през 1949 година. От 1964 година е олимпийски спорт.

България е една от първите държави, които слагат начало на организирано волейболно движение. Играта започва да се разпространява у нас през 20-те години на миналия век.

Интересен и малко плашещ е фактът, че при изпълнение на началния удар - сервиз, скоростта на топката може да достигне 130 км/ч. Рекордът за най-силен сервис е поставен през 2018 година от Иван Зайцев. Той отпраща топката в полето на противника със 134 км/ч.

През далечната 1895 г. знакът ѣ официално е изхвърлен от българската азбука. На 9 февруари се провежда първото заседание на Правописна комисия за българския език под председателството на Константин Величков.

Проектът за премахването на знака е подет единствено от списание „Български преглед”, а в масова употреба остава Дриновият правопис с ѣ на етимологичното му място. Изписването на ѣ на етимологичното място е утвърдено и с правописното упътване на министър Тодор Иванчов от 1899 г. Против този Дриновско-Иванчевски правопис се обявява кръгът „Мисъл” - след 1910 г. съчиненията на Пенчо Славейков се печатат без ѣ.

От началото на 20 в. отношението към въпроса с ѣ започва силно да добива политически измерения. Левите политици - комунисти и земеделци започват да разглеждат буквата като символ на отчуждението на интелигенцията от масите и да настояват за пълното ѝ изхвърляне от азбуката. През 1921 г. това е направено с правописната реформа на Стоян Омарчевски, министър на просвещението в Правителството на БЗНС.

Тази реформа обаче среща значителна критика. Премахването на двойното е от българската азбука се разглежда от много българи от Западна България и особено от македонските българи от Пиринска Македония и диаспората като „предаване на западните диалекти” и като отделяне на българския книжовен език от македонските диалекти. За привържениците на тази гледна точка двойното е добива статус на символ на българщината.

Българската академия на науките отказва да приеме реформата и след преврата от 9 юни 1923 г. тя е отменена и е върнат старият Дринов правопис, но със запазване на ят само в корените, в които редуването е - я си личи в различни словоформи.

На 9 февруари 1998 година Екатерина Дафовска става първата българска олимпийска шампионка в зимна олимпиада. Тя е най-успялата българска биатлонистка. В чест на победата ѝ у нас е издадена специална марка. В кариерата си има олимпийска и европейска титла, както и два бронзови медала от световни първенства.

Олимпийското злато тя печели в Нагано, в дисциплината 15 километра индивидуално. Бронзът грабва през 2004 година на Европейското в Минск. Участвала е в четири олимпиади.

През 1998 година тя е обявена за най-добър спортист на Балканите. Днес Дафовска продължава да живее в родния си град Чепеларе и е горда майка на двама сина.

През 1999 година Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, както и палестинският стажант-медик Ашраф Ахмад Джум‘а са арестувани по обвинение, че са заразили умишлено 400 деца в болницата в Бенгази с ХИВ.

През 2003 година шестимата са осъдени на смърт чрез разстрел. Случаят получава широк медиен отзвук в световен мащаб. Призован като свидетел по делото е и Люк Монтание (откривателят на ХИВ), както и Виторио Колици. Според тях, инфекциите в Ал-Фатих са вследствие на недостатъчна хигиена, година, преди обвиняемите да постъпят на работа там.

Впоследствие българските медици са обвинени и в клевета, заради техни изказвания за физическо малтретиране в затвора.

Дългогодишните усилия на международни организации, политици от Европейския съюз и САЩ се увенчават с успех. На 24 юли 2007 г. българските медицински сестри, палестинският лекар Ашраф и доктор Здравко Георгиев се завръщат в България. Аршаф вече е получил българско гражданство. Съпругата на Никола Саркози Сесилия съпровожда осъдените на смърт до България, а с указ на президента Георги Първанов те са помилвани.