В последните месеци на 1907 г. един въпрос вълнува общественото мнение в София: „Кога ще падне правителството на либералите стамболовисти?“. Управлявали вече над 5 години, макар и в основата на българското икономическо чудо от началото на века, кабинетите на Народнолибералната партия вече са достигнали своя апогей и тяхното властвуване изглежда все по-несигурно, особено след смъртта на лидера им Димитър Петков. А заместникът му на министър-председателското кресло д-р Петър Гудев не успява да успокои разбунените духове и подава оставката на кабинета на 16 януари 1908 г. Управлението на страната е поверено на каравелистката Демократическа партия, чиято от 1903 г. вече има своя нов лидер в лицето на даровития адвокат и оратор Александър Малинов. Той и човекът, избран от княз Фердинанд за глава на новото правителство, подкрепено и от хомогенно Народно събрание.

Неговото правителство идва на власт с голяма външнополитическа програма, в която е решено да вложи цялата си енергия – това е въпросът за независимостта. Създадено като васално на Османската империя, българското княжество няма право на самостоятелна външна политика, а освен това трябва да изплаща на годишна база огромна сума пари на Високата порта (друг въпрос доколко и дали са изплащани тези пари). Макар формалните ограничения на Берлинския договор да спират правителството в София да води такава, целта пред държавните мъже винаги е била страната да се освободи от оковите на вековния си владетел и гордо да застане на политическата карта на Стария континент. Големият пробив по този въпрос идва през 1907 г., когато правителството на д-р Гудев изпраща свой представител на Втората световна конференция за мира в Хага. В заключителния протокол на тази конференция се изработват важни международни конвенции, подписани от всички участници в нея, а там някъде, между подписите на суверенните държави, стои и подписът на българския делегат. Нещо, което на първата Хагска конференция през 1899 г. не се случва, заради възраженията на османската делегация. По всичко изглежда обаче, че след по-малко от 10 години, ситуацията е значително променена. Всичко това обнадеждава новото правителство на Александър Малинов да потърси удобен момент за постигането на така желаната от всички независимост.

И не след дълго удобният момент сякаш от само себе си започва да настъпва. В Османската империя избухва т.нар. Младотурска революция, в отговор на която султан Абдул Хамид обявява влизането в сила на нова конституция. Кръмките текстове за демокрация и равенство възбуждат до крайност младотурците и те започват да губят мяра. От Цариград започват да излизат гръмки фрази и изявления за възстановяване правата на империята в европейските ѝ владения. Това форсира намерението на правителството в София. За тях моментът е сега или никога. Малинов започва да агитира княза, че времето за святото дело вече е на прага на входната врата. Остава само някой да я отвори. В началото на септември 1908 г. министър-председателят телеграфира на външния си министър генерал Паприков, че съгласието на княза е добито и нарежда да се тури в ход подготовката на акта. Само няколко дни по-късно става инцидент с българския дипломатически агент в Цариград Иван Стефанов Гешов. Той не е поканен на организираната от външния министър на Османската империя Тефик Паша дипломатическа вечеря, тъй като младотурското правителство не го смята за дипломатическо тяло. Гешов веднага съобщава случилото се на Паприков, който шумно драматизира случката, като отзовава дипломатическия агент обратно в София.

Ситуацията се задълбочава, когато избухва стачка на персонала на Източните железници на линията Сарамбей–Любимец.

Под напора на тези инциденти Малинов ускорява хода на събитията. Следват няколко телеграфически разговора между него и княза, последният съобщава, че остава да се избере само датата на самия акт. Но през цялото време Фердинанд изглежда някак несигурен. След няколко външнополитически маневри, той (Фердинанд) най-после се решава да действа. Решението е взето. Независимостта на българското княжество ще се провъзгласи на 22 септември 1908 г. в престолния град Велико Търново. Ден по-рано, на 21 септември 1908 г., на русенското пристанище, на яхтата Цар Крум князът възлага на своя министър-председател да изготви манифестът, с който ще бъде обявено делото. Текстът на манифестът гласи:

„…Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля - да бъде според както той иска.

 Автор: Рамис Мюмюн

Рамис Мюмюн е възпитаник на Пловдивския университет и автор на книгата "История на международните отношения".