Последователите на Учителя Петър Дънов от Бялото братство посрещнаха есенното равноденствие рано тази сутрин на Бунарджика. По традиция 22 септември е ден, в който последователите се събират, за да отбележат началото на есента с молитви, духовни песни и Паневритмия.

Още в ранните часове те се изкачиха на пловдивския хълм, за да посрещнат първите слънчеви лъчи. Участниците изпълниха молитви и песни, а след това се включиха в Паневритмията – система от музикални гимнастически упражнения, създадена от Петър Дънов, която последователите свързват с хармонията между човека, природата и космическите ритми. След края на ритуала присъстващите се поздравиха с прегръдка.

За Бялото братство есенното равноденствие има символично значение. То бележи прехода от активността и външната насоченост на лятото към период на вътрешно вглъбяване, равносметка и осмисляне на „живота на сърцето“.

В своите беседи Петър Дънов разглежда четирите годишни времена и като символ на различните периоди в човешкия живот. Според него пролетта е свързана с детинството, лятото – с юношеството, есента – с възмъжаването, а зимата – със старостта.

„Пролет е това, което лети; лято е това, което налива; есен е това, което дава; зима е това, което отнема“, казва Учителят.

Дънов свързва есенното равноденствие с времето, когато човек започва да се обръща към смисъла на живота и да прави равносметка на стореното.

Според неговото учение есента е периодът на плодовете – времето, в което човек трябва да даде това, което е придобил и развил в себе си. „Ако си в есенното равноденствие, ти ще даваш сметка за всичко“, казва Дънов.

В посланието си към последователите той свързва движението на Слънцето и природните цикли с развитието на човека. Есента е представена като време за развиване на добродетелта, докато пролетта е свързана със справедливостта.

Ето какво казва Учителят:

Днес, 22 септември, е денят на есенното равноденствие. Слънцето отива към южното полушарие, което представя живота на сърцето. Северното полушарие пък представя живота на ума. От движението на земята около слънцето се образуват четирите годишни времена: пролет, лято, есен и зима.

Пролет е това, което лети; лято е това, което налива; есен е това, което дава; зима е това, което отнема. През пролетта човек хвърка; през лятото налива, пълни нещата; през есента раздава, а през зимата отнема. Сега вие сте в първия ден на есента, когато ви се дава нещо. Три месеца наред все ще ви се дава.

След това ще влезете в зимата, когато нещата се отнемат. Докато е в пролетта и лятото на живота си, човек не говори и не пита за смисъла на живота. Влезе ли в есента и в зимата на живота, той започва да се интересува от смисъла на живота. Смисълът на живота седи в придобиване на истината.

Сега сме в есенното равноденствие. Пролетта е детинството на човека, лятото – юношеството, есента – възмъжаването, а зимата – старостта. Зимата приготвя условия за детинството, детинството – за юношеството, юношеството – за възмъжаването, а възмъжаването – за старостта.

Четирите възрасти съставят един годишен цикъл. Понеже сега иде есен, ние влизаме във възмъжаването, което носи плодовете на живота. Старостта се ползва от тези плодове, но трябва разумно да ги използва. Когато в март стане топло в умерените пояси, коя е причината?

Земята, която се върти около своята ос и около Слънцето, иде в такова положение, че се изменя ъгълът на падането на лъчите. Зимно време слънчевите лъчи падат полегато, лятно време се изправят. Колкото повече ъгълът става по-близо до перпендикуляра, толкова повече имаме топлина. Ние се движим в пространството. Ти си религиозен човек, седиш и мислиш. Какво положение завземаш в пространството? Какво положение завземаш, трябва да знаеш – в пролетното равноденствие ли си, или в есенното равноденствие.

Ако си в есенното равноденствие, ти ще даваш сметка за всичко. Ти отиваш при Бога и ще даваш сметка. Ако си в пролетното равноденствие, ти отиваш на работа. Бог ти е дал нещо, трябва да го приложиш. Може в пролетното равноденствие нищо да не си сял, в есенното равноденствие нищо няма да събираш.

Сега, пожелавам ви, като отивате към южното полушарие, да развивате в себе си добродетелта. На пролет, когато отивате към северното полушарие, да развивате в себе си справедливостта. Когато стигнете до равноденствието, при което слънцето е на най-високата си точка, да разберете, в какво седи вечната младост.