Точно преди 76 години внезапно и напълно неочаквано умира цар Борис III, един от малкото монарси, радвал се на всенародна любов и спечелил уважавание като добър дипломат. Приживе е наричан Цар Обединител, защото  в периода 1940-1941 г. си връщаме не само Южна Добруджа, но и Западните покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия.

Цар Борис III издъхва след кратко неразположение точно в 16:22 ч. на 28 август 1943 г., скоро след като се връща от визита при Хитлер. Срещата му с германския фюрер се състои на 14-15 август 1943 г. Когато се завръща у нас, българският цар казва на брат си Кирил - "Моето представление свърши. Някога ние спасихме царството, но този път няма да го спасим". Родният монарх не вярвал в победата на Германия, особено след като Хитлер напада Съветския съюз.

Според слухове царят е отровен по нареждане на фюрера, който бил бесен заради отказа на Борис III да предаде българските евреи и да изпрати войски срещу СССР. Двама германски доктори, които се грижили за царя вярвали, че той е починал от същата отрова, която е намерена две години по-рано при аутопсията на гръцкия първи министър Йоанис Метаксас. Отровата действа след седмици и бавно и причинява появата на петна по кожата. Адолф Хитлер заявява, че Борис III е отровен от италианската принцеса Мафалда Савойска (сестра на Йоанна Савойска). Според секретен полицейски доклад от 1943 г., царят вероятно е отровен от британските тайни служби. На Нюрнбергския процес пък бившият германски канцлер Франц фон Папен свидетелства, че царят е отровен от руснаците.

На 17 август Борис III заминава за Чамкория, а на 19 август изкачва връх Мусала. На следващия ден се среща с посланика в Берлин Славчо Загоров, а на 21 и 22 август заедно със семейството си прави обиколка в Рила до Соленото езеро и връх Соколец. На 23 август царят трябвало да бъде в София. По време на пътуването обаче получава болки в гърдите. Когато пристига в града, той е прегледан от д-р Александров и продължава работата си. Следобед получава нов пристъп и отново е прегледан от д-р Александров и д-р Балабанов. 

След края на работния ден царят колабира. Според медиците в резултат на жлъчно заболяване. На 24 август 1943 г. рано сутринта царят е намерен в безсъзнание след силно повръщане в банята. Същият ден след обяд от Двореца нареждат да бъде доведен от Цариград индийски лекар, който бил един от най-големите специалисти в областта на отровите. Въпреки това обаче медиците, които вече прегледали Борис III заявили, че той е отровен с рицин - отрова, против която вече е късно да се действа. Известни специалисти пристигат от Виена и диагностицират тежък инфаркт. 

На 26 август състоянието на царя рязко се влошава, а новината за заболяването му е съобщена в печата. На 27 август той идва в съзнание, но през по-голямата част от времето е под упойка. В 16:22 часа на 28 август 1943 г. Борис III умира. В смъртния акт като причина за смъртта са посочени "запушване на лявата сърдечна артерия (тромбоза), двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка".

Смъртта на монарха е огромна изненада за българите. Той умира едва на 49-годишна възраст, като преди това е бил в добро здравословно състояние. Цар Борис III издъхва на Голяма Богородица, а поклонението пред неговите тленни останки е цели 5 дни в храма "Свети Александър Невски". 379 000 души свеждат глава пред ковчега му. Опашката започвала от храма "Свети Александър Невски", минавала покрай Академията на науките, после – по бул. "Цар Освободител", по улица "Раковски" и стигала чак до площад "Славейков". Хора от цялата страна пристигнали в София спциално, за да отдадат последна почит на своя цар "Г-на с меката шапка".

На 5 септември 1943 г. се е състояло и траурното шествие. То започнало от храма "Свети Александър Невски" и минавало по "Цар Освободител". След това то продължавало до вече несъществуващата улица "Търговска", "Княгиня Мария-Луиза" и чак до Централна гара. Тленните останки на монарха са транспортирани до Кочериново и до Рилския манастир, където Борис III е погребан по негово желание.

"Докато съм цар, българска майка няма да върже черна забрадка заради загинал във война син или съпруг!", зарича се цар Борис Трети още когато като престолонаследник воюва на Солунския фронт в края на Първата световна война.