„Който веднъж пие вода от чешмата на Бунарджика, той не напуска Пловдив“. Тази легенда разказва в спомените си изтъкнатият кмет на Пловдив Божидар Здравков, който управлява града през 1930-те години. Именно по негово време най-високото тепе от запустяла джунгла се преобразява в кокетен градски парк. Изградени са каменните алеи и стълби, по които и днес пловдивчани крачат към върха. Изградени са и красивите водоскоци и езерца, които днес отново пустеят,  въпреки гръмовните обещания на последните кметски администрации за тяхното възстановяване, пише PlovdivTime.bg.   

Известно е, че в античността на върха на хълма се е издигала огромна статуя на Херкулес, а по-късно през османската епоха тук се е намирало водохранилището на Пловдив. Османският пътешественик от ХVII век Евлия Челеби споменава в пътеписа си, че  местността „Бунарбаши” е била сборище на интелигенцията и на аристокрацията. В началото на миналия век обаче подножието на тепето представлява тъжна гледка. Началникът на техническия отдел на общината инж. Марек казвал: "Мястото не беше парк, а страшилище, отходище, клоака, покрай която всеки бърза да отмине".

Кметът на Пловдив Божидар Здравков разказва в своите спомени как Бунарджикът е превърнат в райско кътче и любимо място за разходка на пловдивчани. 

През 1932 г. най-голямото и единствено благоустроено подобрение на тепето бе една дъсчена барака (наречена бюфет), която се намираше на главната алея точно срещу новостроящия се Летен театър. Смърчовете, посадени за украса, и сега са си на мястото. Откога съществува този бюфет не знам, но и той внасяше живот в тепето, главно вечер, когато разни артисти, дошли предимно от София, показваха своето изкуство и след това с паничк и в ръка обхождаха пълните маса, за да събират парсата си.

Освен въпросната барака, другото което съществуваше тогава , бе главната алея между занаятчийското училище (все още непостроено) и Търговската гимназия.

Извършеното през 1933-34 г. включваше цялата част под главната алея от булeварда към тепето. Направи се една ветрилообразна площадка, лежаща върху самия тротоар на булеварда. От нея две широки алеи се пръскат встрани, за да навлязат в дълбочина към подстъпите на небето на север и на юг.

Оттам други подобни площадки се пръскат и чрез нови каменни стълби излизат на централната алея. В средата една широка, масивна, каменна, декоративна стълба води към тепето, а след две-три стъпала се излиза на алея, 7-8 метра широка, която служи за параден вход

Всички алеи бяха подчертани с каменни бордюри, а под и над главната алея зелените площи бяха почистени от сухи и мъртви дървета и растения. По този начин се откри гледката към булеварда, а нискостеблените храсти и новите цветни насаждения превърнаха запустялата поляна в истински парк.

Същата тази година из цялото тепе се прокара водопроводна мрежа за поддържане на растенията. Електрифицира се цялата тази част, като мрежата бе опъната върху красиви декоративни стълбове.

Всичко над главната алея бе една пустееща природа със следи тук-там от някогашни дребни благоустройства. Такова място бе старата полусрутена чешма "бунара", от която тепето носи и името си. Кога е строена не е известно, но по архитектурен стил е очевидно, че е турска.

Журналистът Никола Гашаров пише следното: „В своето описание на Пловдив и Пловдивската епархия поп Константин казва: „Друг хълм се казва Кринос (по турски Бунарджик), от извора на който постоянно вода тече“. Тази чешма възстановихме във вида, в който е била строена. Много хора са се качвали нарочно дотам, за да си налеят вода от този извор.

Пак Никола Гашаров, който обичаше да се рови в историческото минало на Пловдив, пише в „Пловдивски общински вестник“ следното:  „В турско време, а и по-късно, след Освобождението чак до снабдяването на града с вода през 1892 г., водата от тази чешма е била на голяма почит. И досега се разправя че който веднъж пие от нейната вода, той не напуска Пловдив“.

До мястото на този водоизточник се е отивало по тясна и стръмна пътека с тук-там наредени камъни за стъпала. Точно нея разширихме и за да намалим наклона, изградихме две каменни стълби с площадки между тях. Тази алея, широка 5 метра, и сега служи като главен път за пешеходци. Тя свързва главния вход на тепето при булеварда чрез три тераси една над друга до тази чешма. До нея построихме и втори бюфет.

На Бунарджика се построиха още две игрища, детските каменни пързалки и площадка с две езерца. Над тях се възправя широк водоскок, лежащ на колонада в арковидна форма, пръскаща водни струи в езерцата.

Отгоре в скалата под оформената нова тераса - втора подобна колонада, но с по-малък водоскок. От площадката над пързалките тръгваха две групи стълби, заобикалящи водоскоците и извеждащи на площадката пред бюфета, където пътеките се събират с централната алея.