24 обвинени, 12 осъдени на смърт, 5 оправдани – това е резюмето от присъдите на Нюрнбергския процес, който се е водил срещу лидерите на Нацистка Германия за вината им за Втората световна война. Съветските виновници* за нея не са съдени, те се радват на уважение и лично благоденствие в остатъка от живота си.

България не е воювала на страната на Хитлер. Цар Борис III не иска нито един български войник за остави костите си за чужда кауза и с ловкост успява да го постигне. България е принудена да се присъедини към Тристранния пакт, но българският войник успява да се опази от ужасите на войната, а мъдростта на българския монарх, православна църква и политически елит, подкрепяни от от целия народ успяват да спасят българските евреи от участта, която им е готвил Третия райх. Виждайки, че силите на Хитлер отслабват и България има шанс да избегне участта на Полша, Царят прави опит за мащабен обрат. Подлата ръка на отровителите прекъсва както земния му път, така и планът, който би спасил Царството и от Хитлер, и от болшевизация. Кончината на монарха не успява да принуди българския политически елит да се съгласи да прати войски в помощ на Хитлер. А правителството на Иван Багрянов успява да направи немислимото – да скъса съюза с Хитлер. Сталин обаче бърза - на България е обявена война и Родината е окупирана. Въпреки че и една българска пушка не е гръмнала срещу антихитлеристката коалиция, а хиляди българи оставят костите си във война с Вермахта, България по настояване на Сталин е приета за загубила войната страна. Разликата с Италия ** е фрапираща, но победителите във войната явно са отдавали приоритет на геополитическите си интереси над истината и справедливостта.

В окупираната от съветите България се подготвя „Народен съд“, който, по подобие на други държави, да накаже виновниците за участието във войната. Както стана ясно и по-горе, България не е воювала, но това явно няма значение нито за Сталин, нито за останалите.

След преврата от 09.09.1944 г., който „узаконява“ съветската окупация, българският политически елит е изпратен в СССР. Историята мълчи какво се е случило там с първите български държавни мъже. Имайки предвид философията и „човеколюбието“ на Сталин, едва ли са били на луксозен курорт. Върнати са в България, за да бъдат екзекутирани от „съд“, който не успява да излъже, че е „народен“ и че ще бъде справедлив. Присъдите са предварително определени с телеграмата на Георги Димитров, който разпорежда от Москва „НИКОЙ НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ОПРАВДАН“.

Резултатите са потресаващи за България. Въпреки че нейния политически елит успява да предпази българските дивизии от война под флага на пречупения кръст, „Народният“ „съд“ отваря кървава рана: почти десет хиляди присъди, от които повече от 2700 смъртни. Освен политическия и интелектуален елит, под гилотината на слугите на окупатора (наричащи себе си съдии) пада и военният елит. Горди и достойни офицери, водили българската войска под слава и достойнство са унищожени с подписа на техни сънародници, изпълняващи разпорежданията от Москва. 

Политическият и военен елит на България е варварски избит на първи срещу втори февруари 1945 година.

С решение от 19 януари 2011 г. Първи февруари е определен като ден за почит на жертвите на диктаторския режим. 

 

* в самото начло и до 22.06.1941 година социалистите Сталин и Хитлер са съюзници и съвместно нападат Полша, с което е поставено началото на Втората световна война.

** Фашистка Италия е един от верните съюзници на националСОЦИАЛИСТИЧЕСКА Германия. Войските на Мусолини и неговата империалистическа философия са причина за смъртта на хиляди невинни. В периода, в който фашистите кохорти на Мусолини нападат една след друга държавите, България не само че не с изкушава да участва в тази абсурдна империалистическа авантюра. Българските войски воюват само и единствено срещу Хитлер, но по настояване на Сталин България е със статут на загубила войната държава, за разлика от Италия, която е приета за победител.

Адм. Станев е член на Пловдивската Адвокатска колегия.