На 14 май Светия синод реши, че няма да уважи отбелязването на 1000-годишнината от Охридската архиепископия. Това предизвика дебат, който поляризира някои части от българското общество. Докато някои, фокусирани върху канона, заявяваха, че БПЦ е постъпила правилно и че да се уважи подобно събитие, е голяма грешка, друга група беше озадачена. Част от тях  се организираха спонтанно и пред сградата на Синодалната палата зададоха въпроса ЗАЩО?  

Въпросът има своето сериозно съдържание за всеки, който има афинитет към историята. Много може да се говори за възникването, съществуването и угасването на Охридската архиепископия. Моментът, обаче е подходящ за въпроси към Светия синод: 

На какъв език говореха миряните в диоцеза на Охридската архиепископия и на какъв език служиха духовниците?

Кой зографисваше храмовете във Вардарска и Егейска Македония и на какъв език бяха (и са) надписите на иконите?

В чий диоцез беше тази територия (и тези храмове) след 1870 (създаване на Екзархията)?

Какво беше самосъзнанието на войводите и четниците, които целуваха иконите и кръстовете в тези храмове, преди да се отправят по пътя към безсмъртието? 

Не са без значение и въпросите, актуални към настоящия исторически момент:

Защо БПЦ игнорира 6 май и не изпрати свой представител на българското военно гробище в Ново село, Македония (панихидата за загиналите под българските знамена беше отслужена от духовници от Охридската архиепископия)?

Знае ли Светият синод, че в Република Македония живеят православни християни с българско самосъзнание?

Знае ли, че те се черкуват в църквите, които в момента са част от диоцеза на Македонската православна църква?

Отказва ли Светия синод правото на тези българи Българската православна църква да им бъде майка?

 Много въпроси и всичките тежки и обединени под горящия надпис „ЗАЩО“?

 Защо и в името на какво?

 Адвокат Станислав Станев