Вчера, на 19 януари се навършиха 72 години от жестоката кончина на един от най-славните български войводи, водил борба за българщината из голяма част от българското землище. Тане Николов, известен още като Таню войвода, е роден на 9 март 1873 година в Хасково. Огненият му характер и любовта му към светлия идеал – обединена България белязват целия му живот.

30-годишен, по време на Илинденско-преображенското въстание, той се отличава в десетки сражения, в които се доказва като храбър четник и способен войвода. В периода на въстанието и непосредствено след него, той действа в родната си Тракия. През 1906 година ръководството на Организацията, оценило неговите способности, го прехвърля в Македония. Тук задачата му е много по-тежка. Освен с османската власт, той трябва да води битка и със сръбската въоръжена пропаганда, имаща за цел да смаже българския дух в Македония.

Усетили на гърба си желязната му воля и твърдост, сърбите обединяват своите усилия срещу войоводата с османската власт. През юли 1907 година, информирани от сърбите, срещу около 200 четници, въоръжени само с пушки, се изправят над 3 000 османски редовни войници, въоръжени с картечници. В неравната битка повече от 60 четници, повечето от които родени в старите предели на България, губят живота си, но обрачът е разкъсан и голяма част от четниците, предвождани от Тане Николов успяват да измъкнат. Озверелите войници се нахвърлят да се гаврят с паметта на загиналите, но смаян от героизма на българите, османският офицер Енвер бей ги възпира и заповядва в чест на тяхната храброст да бъде даден почетен залп, а загиналите да бъдат погребани.

Снимки от битката, водена от Таню войвода, са направени от един италианец, а героизмът на българите е по първите страници на европейските вестници. Тане Николов усеща подлостта на младотурския режим и за разлика от много други като Яне Сандански не се подвежда и не оставя оръжието, а продължава да се бори. Усетил подлостта и сребролюбието на Сандански, той се противопоставя и на него. През Балканската война той е неуморно начело на своите четници, в подкрепа на действията на българската армия. Подведен от ентусиазма на победите и вярвайки, че постъпва правилно, в началото на 1913 той е охрана на т. нар. „Кръстилка“ в Родопите, която е прекратена по настояване на Генералния щаб на армията.

В Междусъюзническата война, когато България е нападната от подлите си съюзници, Таню войвода е на първа линия в битката с гърците. По време на Първата световна война България прави най-голямото военно усилие за разрешаване на националния си въпрос, като за разлика от другите участници в конфликта, които преследват имперски цели, Родината ни се бори за националния си идеал – обединение на всички българи в една държава. В „Голямата война“ Таню войвода отново е на „първа линия“, ръководените от него четници смазват действащите в тила на българската армия Македония сръбски чети. А когато сръбските кръволоци Коста Пекянец и Коста Войнович организират т. нар. „Топличко въстание“, което има като резултат убийството на невинни българи, острият връх на българското оръжие отново е Таню войвода. Умелите действия на опитните войводи сломяват яловата съпротива на сърбите, чийто героизъм е действия срещу беззащитни български села.

След края на Първата световна война геополитическите реалности пращат войводата в друга битка. Намиращите се на гребена на вълната гърци организират геноцид срещу българи и гърци в завладяната от тях Тракия. Тогава, начело на новосформираната Вътрешна тракийска революционна организация Таню войвода оглавява съпротивата на българи и турци срещу гръцките жестокости. През 1924 година войводата се оттегля от активна революционна дейност, но продължава да живее с България в сърцето. Тане Николов се установява в Асеновград и започва работа в закупената от него мелница. Старият войвода дискретно започва да се грижи за хората в нужда и семействата, осиротели от войните в града. Това и една от причините домът за деца в Асеновград и днес да носи неговото име.

През 1941 година, когато българските войски влизат в Македония, Таню войвода се връща в земята, в която се е борил за българщината и е посрещнат тържествено от хората. След промените през 1944 год. за старите войводи настъпват трудни времена. Тане Николов не прави изключение. Остарелият вече войвода дава мелницата си под наем, но скоро неговите наематели започват да се подиграват с него. Макар и на възраст, той, който е водил стотици битки с враговете на България, не може да изтърпи подигравката. След поредния опит на наемателите му да се гаврят с него, той ги застрелва и се предава на милицията. Озверелите служители на МВР започват да инквизират стареца и на 19 януари той угасва. В документите е описано, че вероятно се е самоубил. Спомените на асеновградчани, изпратили войводата в последния му път, обаче говорят за голяма дупка на челото на покойника.

   

 

 

В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.