Родопите са чудно място - с всяка разходка можеш да откриеш нещо ново. Макар село Дедево, вилната зона "Равнища" и село Бойково да се превърнаха в изключително примамлив туристически район през летните месеци, там все още има кътчета, които са слабо изследвани дори от някои местни. 

В една такава случайна и внезапна разходка, ние открихме връх Ушите, който е един обикновен горски връх, покрит от дървета, но пък е добра цел и отправна точка за една хубава 3-часова разходка. Пътешествието започва от Дедево, Равнища или вилната зона "Св. Петър", според предпочитанието на туристите, но минава задължително през панорамната скала "Дакерица", много боровинки, любопитни гори, останки от постройки, закътани ливади, ловна къща нависоко в дървесните корони и не на последно място - до камъка, който известява, че сте на връх "Ушите". 

От село Дедево се тръгва по пътя в посока Равнища и на първия остър обратен завой надясно, ще видите отбивка вляво, по която можете да минете дори с кола. От части има асфалт, от части пътят е черен. Той води до вилна зона "Св. Петър", а в самия край на трасето има изоставена голяма почивна база с бунгала от соца. Там и последния асфалт категорично свършва и започва приключението. 

Трасето започва с една стара чешма, която по незнайни причини в последните години не функционира. От нея се простира стръмен черен път и след няколко завоя има обозначено място в дърветата вляво, където завивате и не след дълго сте на вече популярната скала "Дакерица". Местността нашумя през последните години, но една от основните ѝ атракции остана в миналото. На ръба на скалата имаше едно единствено дърво, сякаш израснало от камъка. Него вече го няма, затова пък - гледката си заслужава и в ясно време се вижда чак връх Ботев. 

Връщайки се на черния път продължавате да преодолявате склона и след около 15 минути ще акостирате на разклона, от който можете да поемете към Равнища, към манастира на Бойково и дори към Бяла черква. Ако хванете пътя вдясно или направо, ще стигнете до едно и също място - връх Ушите. 

Ние хванахме пътя вдясно, който е по-дълъг, но ако поемете по правилните му разклонения, той ще ви изведе на магнетични ливади на билото на един безимен връх, където има и останки от постройки. За да стигнете до там на първия разклон, който ще срещнете след около 30 минути, трябва да тръгнете по стръмната отсечка - т.е. средното разклонение. От там вървите също само по пътищата, които се изкачват, влизайки в сечище. Няма къде да се изгубите - черният път се трансформира в китна пътека. Боровинките се навсякъде около вас, буквално накъдето погледнете. Все още не са станали, но през следващите летни месеци, там ще стане истински боровинков оазис. 

Вървейки само напред, стигате и до последния разклон на нашия маршрут. Тук също има разклонение за бойковския манастир "Св. Богородица", за Равнища и за село Ситово. До манастира е около 1 час, а мястото е свещено - заслужава си да го видите и усетите. Ние обаче отиваме на връх Ушите, който е в дебрите на хълма, описван с път по окръжността. 

Самият връх Ушите е разположен в ловна местност, затова до него има изградена къщичка на над 6 метра височина. До нея стига стълбичка. Пътечка води и до самия връх, а пътят до него е около 7-8 минути като вървите право към центъра на хъмчето. Има камък, на който е описана височината - 1637 метра. Горските върхове имат маркировка - точки в стволовете на дърветата, които сочат най-високата точка. 

В зависимост кой път изберете, за да стигнете до там - слезте по другия, за да разгледате натуралната прелест на Родопите.