С настъпването на топлото време и след уморителен локдаун вече години, тази пролет ни приласкава в природата, където да се разходим и да хапнем на открито. 

Най-подходящите места за пикник в планината са такива с вода на близо до мястото, което изберем за бивак. По възможност ни се иска да има по-малко хора, хубаво ще е ако има бедеска и не на последно място локацията да е сравнително лесно достъпна. Повечето хора не са впечатлени от идеята да носят 5 литра напитки и паржоли и домати на гръб повече от 1 час. Затова ви предлагаме няколко места, които отчасти отговарят на тези критерии и не са сред най-масовите кътчета, така че да намерите уединеност. 

1. Момина скала над Храбрино /Живописен каньон, скални рифове и самотен кръст само на 15 км от Пловдив/

Малко известният отвесен скален масив, познат сред местните като Момина скала, се намира в сърцето на Родопа планина, а същевременно само на 15 километра разстояние от Пловдив. Изкачването на планинското възвишение разкрива пред очите на посетителите спираща дъха панорама към речното корито, пълзящо като змия в краката им. Местността е позната още като Димитринино кале и представлява живописен каньон над река Пепелашка /по картите се среща като Градечка/.

Останки от крепостта "Градец", един самотен кръст, издигащ се на около 5 метра височина от полегатото било и няколко параклиса са единствените следи от човешка дейност в района на каньона. 

Пътят до живописните зъбери намира своето начало в село Храбрино, ала има и алтернативен маршрут от село Извор. Цялото трасе е с дължина около 2 километра, но на места е стръмно. Въпреки това е подходящо дори за най-неподготвените пешеходци и именно поради тази причина може да бъде поставено в категория прекрасно кътче за отдих и пикник.

Глътка живителен родопски въздух ще погълнете при слизане от колите в центъра на Храбрино до пазарчето. Автомобилите могат да се оставят на пътя вляво, веднага след моста. Там е стартовата линия за разходката, за която ще ви дадем подробни инструкции.

Не след дълго ще се озовете пред речен завой, където ще прекосите водата през импровизирана каменна пътечка. Пресечете ли реката ще продължите само направо, поемайки по пътеката за хижа Здравец. Оттук догоре пътят е около 45 минути умерено темпо.

Не бързайте, а се наслаждавайте на прекрасните природни пейзажи, които ще се разкриват пред очите ви, докато покорявате билото на полегатия хълм. Дръжте десни отклонения, там където има кръстосващи се пътеки, и се оглеждайте за скалния масив пред вас. Около 10 минути преди да стигнете до зъберите до пътеката ще изникне параклиса "Св. Богородица", а в ляво ще видите маси с пейки за пикник.

Мястото е снабдено и с питейна вода, а чешмата е на 10-тина метра по-напред. Отттук стигате до кръстовище от пътеки. Ако продължите надясно, след пет минути ще видите Христовото разпятие и ще се озовете на Момина скала. По средната пътека пък за около 10 минути ще стигнете до езеро. Препоръчваме ви да обиколите и двете и да се насладите на отразяващото се слънце в кристални води. 

Ако предпочитате пътя от село Извор, имайте предвид, че той минава и през параклисите Св. Илия и Св. Архангел.

Има безброй красиви ливади, но ние препоръчваме да направите пикника си на самата скала. Невероятно е! 

2. В подножието на Малкия Персенк /на 60 км от Пловдив/ 

Приключението, което ви педлагаме, се намира на около 2 километра от хижа Песенк. Тръгва се по Античният път в Родопите, който води освен до Малък Песенк, така и към Чудни мостове / в впрочем някога в доил чак до Беломориетокоето/. Пътят до хижа Песенк е от село Орехово по черен път. Впрочем в едно от отклоненията на този път се намира забележителния родопски водопад Скакалото, с височина на пада около 30 метра. По самия път има ловна чешма и няколко временно постройки в по-високите части.

Стигайки до хижа Персенк пред вас ще се разкрие огромна равнинна шир с бунгала и къщички. Бай Иван вероятно ще ви посрещне и ще ви разкаже някоя интересна история за бившата турска граница, която е минавала наблизо до долината.

По продължението на пътя ще видите пътеката, която след няколко завоя ви отвежда право на Римския път или както е официалното му наименование Централен трансродопски път. Няма как да объркате огромните каменни блокове, наредени прилежно един до друг, образуващи солидно трасе през дивата природа. Вървейки около километър ще стигнете чешма. Вървите право напред, докато не стигнете дърво с аптека.

Стигайки гореспоменатото "лечебно" дърво се намирате на кръстопът. Пътеката вляво е нормалният "царски" път за Малък Персенк. Ако тръгнете напред ще стигнете поляна с голяма беседка, където можете да направите страхотен пикник с обилно похапване. А между двата пътя има трети, водещ към Чудните мостове.

3. Край мистичното светилище "Св. Дух" над Бойково /На 30 км от Пловдив/

Посред гората в нищото, под една огромна скала се е сгушил смирено параклиса „Св. Дух“. Вдясно от него са останките от древна крепост и се счита, че зоната е древно светилище. Мястото е на има няма 500 метра от добре познатото и обичано село Бойково, но до преди години не е имало никаква маркировка и вероятността да го намерите е била малка. Това е така, защото за да стигнете до светилището, трябва да напуснете пътеката.

Вече тази неправда е поправена с поставянето на изобилие от дървени табели с ясен надпис „Св. Дух“. Тръгва се в посока детското летовище „Майчина грижа“, като се пада над бунгалата на Български пощи. От там дървените пътеводители ще ви отведат по горски път, който преминава в красива иглолистна феерия, а недалеч по пътеката вляво се отклоняваме в гората, за да стигнем мистичното място.

Стари бойковчани разказват, че преди 50 години, огромната канара е била огряна от слънце, но днес целия район е обвит в слънценепропускаща гора. Затова пък мястото е облагородено и ви посреща с естествена ниска арка от тънки клони, на която пише „Добре дошли на СВ. Дух“.

Словесната подсказва обаче е просто любезност, тъй като още с приближаване на мястото, ще усетите неговия енергиен заряд. Вдигайки глава в основите на един от най-необикновените скални масиви ще видите и параклиса. Той е сгушен в маскировъчното гористо местенце с врата от около 1 метър. Покривът му е двускатен с кръст на хребета.  

Свещници от дърво, камък и пясък са пазители на храмовата портичка. Малкият ѝ размер налага възрастен да се наведе, правейки поклон, като така влиза смирен в храма. Святата постройка е мъничка – за максимум двама души. Стените ѝ са буквално покрити с икони, основно изобразяващи Божията майка и Исус Христос.

За съжаление липсват каквито и да е исторически данни за създаването на храма, но се счита, че мястото е тракийско светилище. Запазени части от него се датират в различни легенди от преди османското робство.  Научна информация от достоверни източници обаче липсва.

Спорни са и данните за останките от древна крепост, изградена с камъни на скала вдясно от параклиса. И тази скала, по подобие на тази на храма е със странни изсечени форми. На върха ѝ се виждат останките от каменните зидове. Според по-разпространените предания това са останки от едноименното кале „Св. Дух“, а други считат, че са руини от „Св. Врач“, а трета легенда насочва към българска гранична застава, където са водени сражения с турците.  

4. Манчова поляна /10 км от Пловдив/

Райско място за барбекю и отдих в недрата на гората има само на 10 километра от Пловдив. В полите на Родопите точно над Марково е сгушена Манчова поляна. Едва ли има жител на селото, който да не я познава и да не е ходил там като дете, тъй като тя е свързана с живота на Марково от много години. До нея се стига изключително лесно – може и пеш от селото, може и с автомобил.

Ако сте с кола тръгвате нагоре по пътя към Гълъбово и хижа Здравец и около километър след вилната зона отклонявате по черен път надясно точно на един ляв завой. Той свършва до ловната хижа, където трябва да оставите колата и да продължите пеш. До Манчова поляна се стига по китна пътечка, обрасла в зеленина – след не повече от 5 минути нормално ходене.

Самата поляна е достатъчно голяма, с лек наклон. В самото и начало ви посреща голяма чешма с бистра студена вода. В горния край има огромен навес, а в долния – сцена, на която в миналото са се играли хора и ръченици. На няколко места из поляната има дървени маси и пейки, както и огнища за барбекю. На хълма е разположен параклиса Свети Георги, по който се стига по криволичеща пътека за не повече от минута ходене. Въпреки че е само на 10 км от града, мястото предлага пълно уединение и разтоварване от напрегнатото ежедневие.

5. На Бяла река /50 км от Пловдив/

Стара планина също предлага безброй подходящи кътчета. Едно от тях е екопътеката Бяла река.

Маршрута започва от Калоферския мъжки манастир „Рождество Богородично”, до който се стига по черен път. Сградата е основана през 1640 година и предлага две стаи, в които туристите също могат да пренощуват.

Пред сградата има обособен паркинг, на който да оставите автомобила си и пеша да се отправите към екопътека „Бяла река”. След по-малко от половин час ще стигнете и до бивак Бялата река, от който започва и красивата екопътека.

Разкриват се уникални гледки от реката и малки водопади. Туристите минават през мостчета и пътечки, които са обозначени с информационни табели.

След по-малко от половин час ще стигнете и до бивак Бялата река, от който започва и красивата екопътека.  В района може да намерите и чудесни места за пикник.