Петокласник от Пловдив е едно от малкото деца в България, успели да усетят атмосферата на Космоса, макар и на земята. След спечелена стипендия от НАСА Даниел Илиев заминава на едноседмичен лагер в агенцията за космически изследвания в Турция, където се потапя в света на астрономията. За целта ученикът от СУ „Братя Миладинови” е написал кратко есе за космическото пространство, с което представителите от НАСА му дават възможност да реализира една от мечтите си.

„Не мислех изобщо, че ще спечеля стипендия, просто си казах, ами нека да се пробвам пък каквото е рекъл Господ“, признава пред TrafficNews любознателният пловдивчанин.

Подтикнат от любовта си към Космоса, Дани решава да посвети есето си на доброто в човека. В него описва как, ако нещо се случи на Земята и се преместим на друга планета, можем да бъдем по-добри, да си помагаме, да работим в екип, да говорим на един и същи език - всички да бъдем едно.

„Мислех, че всички ще бъдем пионери, защото тогава може да е един по-добър свят. Вече сме запозчнали да се караме, има лоши хора и само магията може да помогне за това“, смята момчето.

След като получава положителна оценка за есето си, Дани заминава за една седмица в лагера на НАСА в Турция. Там се среща с връстници от цял свят, с които общуват само на английски език, учи любопитни факти за Космоса и участва в различни астрономически предизвикателства.  

„Най-много ми хареса мисията, в която сме в совалкатра Дискавъри. Трябваше да прекосим езето от лава, като си помагахме с летви. Ако паднем, трябваше да се върнем в началото. И за радост от втория път успяхме, защото работихме в екип“, разказва Дани. Изключително впеатлен останал и от мисията в състояние на безтегловност.

„В симулатора на безтегловност трябваше да се изкачим с тежести, само с ръцете си, без да използваме други части на тялото. Изкачването беше лесно, но да слезеш е трудно, трябва да се оттласкваш и да си като червей. Това стана един от любимите ми симулатори“, споделя той. В сфера на безтегловност дори отглеждали цветя, като използвали гъби със специална тор.

По време на лагера имало и вечер на таланта, в която децата пеели, свирели на пиано, рисували, показвали презентации. Дани заедно с момиченце от България впечатлили всички с изпълнението си на песента „Хубава си моя горо“.

„Най-интересното, което научих, е, че Космосът не е една вселена. Може да са много, безкрай, може Космосът да е една прашинка и да има други такива. Галактиката също да е такова голямо нещо, а планентите да са милиарди“, разказва момчето.

Покрай Космоса и астронавтиката, петокласникът не крие интереса си и към извънземния живот. Категориен е, не сме само ние, хората, в тази вселена. Има извънземни, които, добри или лоши, могат да станат наши приятели. „Според мен има извънземни на Сатурн, тъй като пръстенът там е много странен и може да карат скейтборд дори на него“, смее се Дани.

Освен към хората и науката, той не спира да изпраща любовта си и към друго любимо занимание - народните танци, с които, като член на ансамбъл „Тракия“, има редица награди от участия. Дори се шегува, че би изиграл една джангурица (българско хоро от пиринския край) в космоса. Мечтае някой ден на стане астронавт или програмист. Признава, че усещането да работиш с хора от НАСА е прекрасно, защото можеш да се разбираш много добре с тях. „Спейс Кемп е едно невероятно приключение, в което се чувстваш приятно, забавно, научаваш много нови неща. Искам да отида там и някой ден да бъда учител в лагера“, издава ученикът.

Другата му мечта е да създаде изкуствен интелект, който да помага в ежедневието на възрастните и трудноподвижни хора. Дори започнал да работи по проекта си, но той се оказал по-труден от очакваното. Затова след 7 клас момчето смята да учи програмиране и да помага на хората.

Ето и есето, с което Дани си спечели участие в международен космически лагер Space Camp Turkey:

КОСМИЧЕСКИ   ПИОНЕРИ

Ако настъпи края на света дали ще намерим планета, на която да живеем. Там ще има ли училища където да разберем какво е гравитацията , какво означава думата Космос?Дали се използва като название за нищото или вечното небе.

Ако  това  се случи  и светът не съществува и намерим друга планета, бих искал да станат пионерчета хората, които имат неизлечими болести. За тези, които не могат да ходят, ще създам серум за лечение. За тези, които  не могат да виждат виртуален свят, където да усетят тревата и видят светлината.За глухонемите нанобот, които да накара мозъка да активира способността си за говор и слух. За тези, които са лоши робот, които да ги накара да разберат какво е доброто. Машина с която да се пречисти въздухът на тази планета.Вместо да има бомби, да летят балони и да има мир, да бъдем един общ народ, защото съединението прави силата.Всички да живеем като едно семейство.Да имаме обща вяра и традиции,а защо не и език. Да не използваме пари, за да няма алчни хора и крадци.Да забравим какво е полиция, пожарна, болница.Да разберем какво е природата.За животните, които са наранени, да се използва роботика, вместо операция и дори машина, с която да разберем какво ни говорят.За растенията район, където да се посеят и се създаде климат благоприятен за тях и винаги да има храна.

Така аз мисля, че всички ще бъдем пионерчета, защото ще има един по – добър и мирен свят.