Голяма част от българите търсят препитание в чужбина, привлечени от по-високото заплащане и по-добрите социални придобивки. По неофициални данни зад граница са близо 2 милиона наши сънародници, предаде репортер на TNS.bg

Норвегия е една от страните с най-висок стандарт. Тя не е член на Европейския съюз. Разчита на износа на петрол и риба.

55-годишният Георги Тодоров е избрал скандинавската страна, за да се препитава. Българинът работи в заведение на автогарата във Виня – планинско градче на 260 километра западно от столицата Осло.

„Най-ниската заплата е около 2000 евро, ако не пиеш и не пушиш, парите стигат”, твърди Георги.

На месец той плаща наем от 800 евро за една стая. Храната и услугите в Норвегия са три пъти по-скъпи от българските. Местният данък на алкохола е 100%, а при внасяне на кола от друга страна, се плаща 120% данък.

„Българите в чужбина са най-големите инвеститори у нас”, категоричен е Георги.

През 1989 година той напуска родината и започва да търси препитание навън. Работил е в страни като Германия, Великобритания и САЩ. От две години се е установил в Норвегия. Единственото, което го свързва с родината е неговата дъщеря, на която праща всеки месец пари, за да се издържа. Скоро обаче 20-годишното момиче също започва работа в скандинавската страна.

„Не виждам как българинът преживява с тези мизерни заплати и пенсии, ако няма подкрепа от роднини, работещи в чужбина”, споделя още Георги. Мъчно му е за родината и не губи надежда, че един ден положението в България ще се подобри.

21-годишният Михаил от Дупница пък работи като шофьор на камион за боклук в град на 20 километра от Осло.
„Нямаше никаква работа за мен и се наложи без да зная език, да тръгна навън”, разказа пред TNS.bg Михаил. В началото му е било трудно да свикне със суровия климат на скандинавската страна, но трябвало по някакъв начин до подсигури средства за близките си. Сега учи усилено норвежки.

В Осло се срещаме и със семейство зъболекари, заминало за Норвегия преди 9 години. Твърдят, че им липсват близките и приятелите в България, но заради стандарта на живот и отношението към лекарите, решили да се установят в скандинавската страна.  

В Норвегия от 10 години живее и пловдивчанинът, който ви показваме във видеото по-долу. Той се обучава за брокер на недвижими имоти, а майка му работи като управител на бензиностанция. В момента е за кратко в родния си град, за да види своите близки. Какво го е накарало да замине и как обяснява инцидентите на пътя с млади шофьори у нас - вижте разказа му в следващото видео:

В столицата Осло най-краткият курс с такси струва около 15 евро, а скромен обяд за трима е около 60 евро. Масовият транспорт в Норвегия също е скъп. Автобусен билет за разстояние подобно на това от София до Стара Загора струва 90 евро. Билетът за трамвай в една посока в Осло е около 3 евро /6 лева/. По тази причина градският транспорт е по-предпочитан от гражданите. Автобуси и трамваи се движат на интервал от 10 минути от 5 часа сутринта до 1 часа през нощта. Тук дори директори на банки използват градските автобуси или трамваите. Лукс е да паркираш кола в центъра. Таксата на час в подземен паркинг е около 5 евро. 

Чешмяната вода е една от най-добрите за пиене в света. Местните разказват, че в момента правителството не инвестира в инфраструктура, затова пътищата приличат на българските. За сметка на това се инвестира в развитие на технологиите и Норвегия спешно търси да наеме около десет хиляди инженери.

Норвежците са много еко настроени. Те залагат на електромобилите, за да не замърсяват околната среда. Облекченията за хора, които притежават електромобили са големи. Те са освободени от местни данъци и използват безплатно места за паркиране и колонките за зареждане на електромобилите, които са почти на всеки метър.

 

По време на великденските празници норвежците се събират в планинските селища, където оставят проблемите настрана и се отдават на различни спортни състезания. Тази година Великден в Норвегия отбелязват в последната неделя на месец март.

Илиян Велков, TNS.bg