Българският алпинист-веган Атанас Скатов се отправя към поредното голямо предизвикателство. Покорителят на 6 осемхилядника тръгва към третия по височина връх на планетата Кангчендзьонга, висок 8586 метра. След като стана първият българин, покорил всички континентални първенци, Скатов продължава към голямата си цел. Той  ще се опита да грабне Хималайската корона и да стъпи на всички 14 осемхилядници. И да се превърне в първият в историята, направил го без употреба на храна от животински произход.

Роденият в Сливен алпинист е изправен пред много сериозно изпитание. Връх Канчендзьонга е  един от най-труднодостъпните, не само поради факта, че се намира в най-дивата местност на Хималаите и до подножието му се стига след 15-дневен преход без населени места и хижи по пътя. Другата причина е фактът, че от 2000 година индийското правителство забранява изкачванията по единствения маршрут откъм Индия и остава само подстъпа от непалска страна, който е много отдалечен.

Върхът е вторият от осемхилядниците с най-малко изкачвания –283. В това отношение отстъпва единствено на Анапурна, на който са се изкачили само 191 души. В същото време е трети в черната статистика след Анапурна и К2 със своите 22 процента смъртност. Общо 40 души са намерили смъртта си по склоновете на този внушителен връх.

Кангчендзьонга е най-източният от осемхилядниците и представлява огромен планински масив, разположен на границата между индийския щат Сиким и Непал. Простира се на дължина 12.5 км от запад на изток, като ширината му от север към юг е 7 км. 6 км от снагата му се извисява над 8000 метра. В превод името „Канчендзьонга“ означава „Петте съкровищници на великия сняг“. Куполът се състои от пет върха, най-високият от които достига височина от 8586 m над морското равнище, а общо четири от петте са с височина над 8000 m: Южна Канчендзьонга – 8491 m. Средна Канчендзьонга – 8478 m и връх Ялунг Канг – 8505 m. Петият връх – връх Кангбачен, се намира в западния край на масива и е висок 7902 m.

Канчендзьонга е свещен за жителите на Сиким и съществува неофициално правило изкачващите го алпинисти да не стъпват на самия връх, а 2-3 метра под него. Първото изкачване е осъществено на 25 май 1955 г. от британската алпийска свръзка Джордж Бенд и Джо Браун. В Непал съществува легенда, че Канчендзьонга се обитава от богиня, която не позволява на жени да се изкачат на върха. Единствената жена, стъпила на него, е британката Джинет Харисън, която половин година по-късно загива на друг осемхилядник - Дхаулагири. При опит за изкачване на върха загиват голямата полска алпинистка Ванда Рукевич, както и българката Йорданка Димитрова – през 1994 година. Всички тези негови белези – отдалеченост, труднодостъпност, поверия, трудност и смъртност, го правят най-мистичния сред осемхилядниците. А денивелацията от 1136 метра от щурмовия лагер на 7450 метра до връхната точка е най-голяма от всичките 14 осемхилядници, което прави „Петте съкровищници на великия сняг“ още по-труден за изкачване.

Ако успее да постигне целта си, Атанас Скатов ще стане вторият българин, стъпил на Канчендзьонга. Първият и единствен засега е Боян Петров, който преди година остана завинаги под Шиша Пангма. За Боян покоряването на Канчендзьонга през 2014 година е било най-трудното от всички 10 осемхилядници, на които успя да стъпи. Масивът му е гигантски. 4 осемхилядни върха един до друг. Издига се като планинско чудовище, не съм виждал друг такъв. Отделно, той е най-източният от осемхилядниците и от него започват ветровете. Там ми беше най-трудно. Големината ме смазваше, чувствах се като малка прашинка. Не мога да го изтрия от паметта си, казваше Боян. Всъщност до 1852 година Канчендзьонга се е смятал за най-високият връх в света. Едва с навлизането на по-модерни уреди за височинно измерване, е било установено, че е трети след Еверест и К2.

Атанас Скатов е агроном по растителна защита, завършил е Аграрния университет в Пловдив и интересното при него е, че до 2012 година няма никакъв опит като спортист и височинен алпинист. Всичките си успехи постига в последните 7 години, благодарение на любовта му към планината и предизвикателствата. Освен, че стана първият българин, стъпил на 7-те континентални първенци, роденият през 1978 година алпинист държи и още рекорди. Той е първият и единствен българин изкачил Еверест по северния и по южния ръб. Също така успя да осъществи най-​бързо българско изкачване на два върха над осем хиляди метра – ​Еверест и Лхотце за 5 дни и 11 часа през 2017 г. Негово е и най-​бързото изкачване на петия връх Макалу, 8481м, като цялата експедиция трае 94 часа (световен рекорд за най-​бърза експедиция на върха само с една нощувка на базов лагер). Скатов е първият веган в света успял да завърши проекта „Седем континентални първенци“ за изкачване на най-​високите върхове на седемте континента на планетата. И първият веган в света изкачил връх над 8000 метра без помощта на Шерпа и изкуствен кислород – Чо Ойо.

Атанас планира безкислородно изкачване на Канчендзьонга. Ще бъде част от международна експедиция с 22-ма човека, най-много от които са индийци. Експедицията ще продължи около 60 дни, до началото на юни. След това Скатов ще отдъхне 10-ина дни и ще се стегне багажа за новото изпитание – върховете Гшербрум 1 (8080 м) и Гашербрум 2 /8035 м/ в планината Каракорум, Пакинстан. Около 10 август трябва да се прибере окончателно вкъщи. Наско неведнъж е доказвал онова, в което вярва безрезервно, и което го крепи и му дава сили по време на тежките му изпитания по високите планини на Земята – че няма невъзможни неща. Да му пожелаем успех!