„Пътешественици“ е рубрика за пловдивчаните, които не се страхуват да тръгнат по пътя към неизвестното. За тях авантюрите и приключенията са начин на живот. Всяка седмица ви представяме по един пътешественик, посетил екзотична дестинация. Говорим с онези, които се престрашават да изследват далечни, по-малко популярни кътчета от земното кълбо и съпреживяваме с тях приключенията, през които са преминали. Следете ни, за да направите виртуална разходка до най-интересните места по света.
 
 
 
Заради гъстия трафик закъсняваме за срещата си със Светла, но вместо да се разсърди, тя ни посреща с широка усмивка и приема извиненията ни с „Хакуна Матата!“ - „Не се тревожете!“ Час по-късно вече владеем няколко думи на Суахили, сред които всички имена на героите от известния анимационен филм и разпознаваме три вида антилопи. Но всяко нещо по реда си! Първо да ви я представим.
 
Светла е на 31 г., от Пловдив. Занимава се с онлайн бизнес. Започва да пътува преди повече от десет години, когато прочита статия за каучсърфинга в наш вестник и се въодушевява от идеята. Посетила е вече около 50 страни, сред които Япония, Филипините, Мароко, ходила е на сафарита и круизи. Експертизата ѝ, заради която я търсим обаче, определено е Африка.
 
- След толкова много страни, които си посетила, как избра точно Танзания?
 
- Всъщност, Танзания избра нас, мен и съпруга ми. Когато за пръв път отидохме в тази част на света, беше на екскурзия на остров Занзибар. Беше преди около 2 години. Тогава изобщо не мислехме, че ще се върнем, но нещата се стекоха така, че ни се отвори бизнес възможност в Танзания с наши близки и решихме да пробваме.
 
Първата ни идея се провали, но пък срещнахме други хора и в края на краищата нещата потръгнаха. Занимавахме се първо с търговия на метали, после с криптовалути. Това ми даде възможност да опозная страната по два съвсем различни начина - като турист и като човек, който живее там. В последните две години ми се събраха общо към 6 месеца пребиваване. 
 
- Кое те грабна толкова много като турист в началото?
 
- Може би започнах със страхотните впечатления от Занзибар. Бяхме там на сватба на наши близки. Островният живот, кристално чистите води, изолираните плажове, хубавото време - преживяване като от приказка, където времето е спряло и почти няма следи от човешката цивилизация. Това ме омагьоса.
 
Отскочихме и до два малки съседни острова, където имаше резерват с двестагодишни костенурки и почти никакво човешко присъствие. Беше декември, а ние бяхме на плажа. Обичам тропическия климат - март и април е дъждовният сезон, когато стават страшни наводнения, но през другото време е идеално. Ако трябва да го опиша накратко - това е един малък земен рай.  
 
 
 
 
- А как се озова от Занзибар в Дар ес-Салаам?
 
- Дар ес-Салаам е икономическата столица на Танзания.  Всъщност столицата е Додома, но целият бизнес е съсредоточен в Дар ес-Салаам. Така че след Занзибар аз се прибрах, а мъжът ми остана, за да урежда нещата. По това време живеехме другаде и се оказа, че ще трябва постоянно да пътуваме, което щеше да е доста уморително. Решихме временно да се преместим там.
 
Останахме у приятели в центъра на града. Но като ви казвам центъра, не си представяйте лъскава главна улица и красиви фонтани, както е в Пловдив. В много градове от Третия свят центърът е изключително див, с хаотичен трафик и блъсканици от хора. Първата ми седмица там почти всеки ден плачех. Мястото, където бяхме приличаше на гето. Не, че хората бяха лоши, но просто не се чувствах добре в обстановката. Представи си, излизаш от вас и няма улица - ходиш по пръст. Навсякъде около мен беше пълно с контрасти. Примерно ето тук е молът, точно като нашия, а отсреща като пресечеш, няма дори асфалт. Но пък за сметка на това храната беше много вкусна и евтина.
 
След културния шок решихме да се преместим в дипломатическия квартал. Там вече бяхме заобиколени от всякакви хора, бизнесмени, представители на европейските институции и други. Превърнахме се в богаташи в една бедна страна. Осъзнахме, че всичко, което в България имаме, тук се счита за лукс - апартамент, автомобил, пилешко месо, сирене. За двеста лева на месец можехме да си вземем домашна помощница, която да чисти, готви, глади, градинарства и т.н. всеки ден. Местното население се храни предимно с ориз, плодове, риба и пшеничена каша. Като бях на екскурзия за десет дни това ми харесваше, но когато ми стана ежедневие ми омръзна, а храната в супермаркета е в пъти по-скъпа отколкото у нас.   
 
 
 
- Какво успя да посетиш в следващите месеци?
 
- Най-близките забележителности са връх Килиманджаро и няколко природни парка. Серенгети, който е най-популярен, е по-далеч, на границата с Кения. Затова ние отидохме в Селъс, близо до Дар ес-Салаам - най-големият по площ резерват в Танзания. Имайте предвид, че авиацията в Африка не е развита както в Европа - вътрешните полети са изключително скъпи, дори и до близки дестинации. Така че ако искате да пътувате в няколко страни в региона, примерно до водопадите Виктория в Замбия или Зимбабве за няколко дни, това ще ви излезе доста скъпо. Забележителни са и планините, в Лесото например, както и десетките безлюдни острови по крайбрежието на Танзания.  
 
- Кое те развълнува най-много по време на сафарито?
 
- Не съм голям любител на сафаритата, но научих много. Танзания е най-популярната сафари дестинация в Африка, защото има най-много екосистеми и национални паркове. Но за да ги посетиш, разбира се, си има цена. И то висока, ако искаш да плуваш в басейн до реката с хипопотамите или да видиш от няколко метра как лъв хваща антилопа и я изяжда.
 
Политиката на високите цени цели именно това - да ограничи достъпа на хората, а с него и намесата им в околната среда. Затова и преживяването е толкова автентично. Точно този досег с естественото е и най-вълнуващ. А аз имах изключителен късмет да видя всички животни в парка - от лъвове, жирафи и крокодили до хиени, зебри и слонове. Даже накрая бяхме толкова уморени, че въпреки че знаехме къде е леопардът, не отидохме да го видим. Обикаляхме с отворения джип от 6 сутринта до 6 вечерта. 
 
На другия ден пък бяхме на сафари с лодка в реката - това също беше доста екстремно, тък като през цялото време виждах хипопотамите, които плуваха около нас. Имам приятели, които се пристрастяват към тези излети както към лов или риболов и постоянно обикалят парковете, разпознават видовете антилопи и знаят коя с какво и по кое време на деня се храни. Но аз не съм чак толкова вманиачена. За мен културата и хората са не по-малко интересни от природата и животните.
 
 
- Сигурно си успяла да опознаеш местните култури - разкажи ни за тях. Що за хора са Танзанийците?
 
- Много трудно е да се направи обобщение - в региона има около 250 вида различни племена. Най-впечатляващи за мен бяха масаите - воините на Африка. В България има един такъв стереотип, че тези племена живеят в изолирани общности, но всъщност масаи можеш да видиш навсякъде - и в големите градове, и в курортите. Ще ги познаеш по шарените дрехи и дългите пръчки, които носят. По-голямата част от мъжете са охранители на най-различни обекти - от молове до училища. Някога те са били воините сред племената. Имат най-твърд етичен кодекс и са най-достолепни. За тях честта е преди всичко. Един масай никога няма да те нападне - би било под достойнството му. Всъщност са доста дружелюбни и говорят английски, така че не е проблем да общуваш с тях. 
 
Като цяло хората в Танзания напомнят малко за Средиземноморската култура - при тях всичко е на бавни обороти, наслаждават се на живота без да бързат. Ако имате среща в 15:00, могат да дойдат и в 17:00 - това не бива да ви учудва. Много хора, които никога не са посещавали региона твърдят, че Африка е опасна, че хората там едва ли не се избиват по улиците - нищо от това не е вярно. Разбира се, пазете се от джебчии и избягвайте да ходите сами вечер, особено ако сте жени, но като цяло дестинацията е достатъчно безопасна. Хората не са така гостоприемни, както в Близкия Изток и Азия, не защото хранят някакви негативни чувства към чужденците, а просто защото са бедни. 
 
 
- Какъв съвет би дала на всички, които не се престрашават да тръгнат към Африка?
 
- Пътувайте! Много по-лесно е, отколкото изглежда. Планирайте сами пътуването си и го организирайте поне година по-рано. Така ще ви излезе напълно достъпно. Аз ползвам предимно нискотарифни полети и резервирам апартаменти онлайн, а за по-далечните дестинации отделям определена сума всеки месец в продължение на година-две - зависи къде искам да отида и колко ще ми струва. А сафари в Африка е едно от задължителните неща, което всеки трябва да опита поне веднъж в живота си - струва си!