Евала на гърците! Само това мога да кажа, след една разходка до остров Тасос.

Още рано сутринта хванахме ферибота към желаната дестинация. И тъй като за първи път кракът ми щеше да стъпи на острова, реших да се запозная с различните забележителности и плажове, където мога да отида. Първото нещо, което излезе в мрежата, бе Мраморния плаж. Хиляди снимки на небесносиня вода, бял пясък, чистота и невероятна заобикаляща природа.

Речено, сторено - отиваме там. След като хванахме главния път, нито табела, нито билборд не показва къде е „Marblе beach”. На един камък с изрисувани със спрей букви, слава Богу, открихме къде трябва да се отбием. Приятели ме предупредиха, че пътят не е от най-хубавите, но все пак живеем в България и нищо не може да ме изненада.

Сгреших - до така желания плаж се стига по меко казано разбит път, с остри и стръмни завои, и ако срещу теб дойде друга кола… разминаването е на магия. След няколко километра друсане се оказахме в средата на мраморна кариера, пълна с кранове, работници, машини и камиони. Мислех, че сме объркали пътя, но на табела (отново камък изрисуван със спрей), пишеше, че плажът е на 100 метра. И наистина - плажът бе само на 100 метра в средата на кариерата. Да, от снимките в интернет и в рекламните клипове не се вижда, но както казах - евала на гърците. Хората са превърнали едно индустриално място в световноизвестна дестинация.

Имено затова и едно място не може да си намериш, за да полегнеш и да плуваш в малкия залив. Едва намерихме шезлонг с чадър, но в една гора, а покрай теб профучават камионите от кариерата. Минавайки, транспортните средства вдигат прах до небесата и вместо с тен се сдобиваш с бяла пура.

Пясък липсва, а вместо него - ситен мраморен чакъл, който се забива в босите ходила.  Водата обаче е чиста като сълза и небесносиня. Само на 100 метра навътре три ръждиви кея се поклащат (когато не е активен сезон, за тях се връзват корабите, на които се товари мрамора).  Хората са ги превърнали в атракция, защото от там децата скачат във водата.

Много неща от пейзажа остават скрити за бъдещите туристи, гледайки рекламните брошури или клипове. Огромните кранове, огромните насипи с мраморен прах и силния шум от машините са само част от нещата, които никой никъде не споменава.

И след прекараните от мен няколко часа там мога само едно да кажа - много шум за нищо. И все пак евала на гърците. От една кариера са извлекли дивиденти и за туризма. От една скала са направили място, за което цял свят говори.