Една от най-големите глобални заплахи през изборната за половината население на света 2024 година. Така е представена дезинформацията в Доклада за глобалните рискове за 2024 на Световния икономически форум в Давос, провел се от 15-и до 19-и януари. 

Гражданското общество, академичната общност, правителствата и бизнесът виждат именно в дезинформацията най-сериозния риск в краткосрочен план, докато екстремните метеорологични условия са най-значимият дългосрочен проблем, показва Докладът, който беше публикуван няколко дни преди началото на форума в швейцарския курортен град.

"Нестабилният глобален ред, характеризиращ се с поляризиращи теми и несигурност, влошаващите се последици от екстремните метеорологични условия и икономическата несигурност водят до ускорено разпространение на рискове, включително дезинформация", посочи Саадия Захиди, управляващ директор на Световния икономически форум. Според нея световните лидери трябва да се обединят, за да се справят с краткосрочните кризи, както и да положат основите на едно устойчиво и приобщаващо бъдеще.

Как ЕС противостои на дезинформацията?

Европейската комисия предприема редица действия и инициативи за борба с дезинформацията и разпространението на фалшиви новини.

Членството на България в ЕС допринася за подобряването на почти всички аспекти на нашия живот – от начина, по който работим, пътуваме и пазаруваме, до качеството на околната среда, възможностите ни за учене и начина, по който предприятията ни правят бизнес. Този уникален политически и икономически съюз е най-успешният мирен проект в историята, но въпреки многобройните успехи разпространението на подвеждаща и невярна информация е голямо предизвикателство за Европа. Заедно с държавите членки ЕС работи за изпълнението на набор от действия за справяне с разпространението й, както и срещу отрицателното въздействие на дезинформацията върху нашите общества.

Основни онлайн платформи, нововъзникващи и специализирани такива, участници в рекламната индустрия, проверители на факти, научноизследователски и граждански организации изготвиха Укрепен кодекс за поведение във връзка с дезинформацията в съответствие с насоките на Комисията от май 2021 г., който беше приет през юни 2022 г. от 34 страни, които се присъединиха къмпроцеса на преразглеждане на Кодекса от 2018 г. 

Укрепен Кодекс за поведение от 2022 г.

  • Съвместно регулиране за много големите онлайн платформи в рамките на законодателния акт за цифровите услуги
  • 34 подписали - 44 ангажимента и 127 конкретни мерки:
    • По-силни мерки за демонетизиране на дезинформацията 
    • Повишаване на прозрачността на политическата реклама и тематично ориентираната реклама
    • Осигуряване на цялостно обхващане на съществуващи и новопоявили се видове манипулативно поведение
    • Разширяване и укрепване на инструментите, които предоставят възможности на потребителите, например да откриват и сигнализират за невярно или подвеждащо съдържание
    • Разширяване на обхвата на проверката на факти във всички държави и на всички езици в ЕС
    • Предоставяне на изследователите на по-голям достъп до данни
    • Създаване на стабилна рамка за мониторинг и докладване, с количествена и качествена информация на равнище ЕС и страни членки 
    • Учредяване на център за прозрачност
    • Създаване на постоянна работна група за развитие и адаптиране на кодекса

Новият кодекс обединява по-разнообразен списък от заинтересовани страни от всякога, като им дава възможност да допринесат за широкообхватни подобрения, като поемат точни ангажименти, свързани с тяхната област. Такива ангажименти включват демонетизиране на разпространението на дезинформация; гарантиране на прозрачност на политическата реклама; засилване на сътрудничеството с лицата, проверяващи фактите; улесняване на достъпа на изследователите до данни.

Подпомагането на платформите и индустрията да изпълнят ангажиментите си съгласно кодекса за добри практики срещу дезинформацията е част от ангажимента на Европейската комисия за по-прозрачна, безопасна и надеждна онлайн среда.

#НеСеЗаблуждавайте - Дезинформацията не е друга гледна точка!

Това е посланието на информационната кампания на Европейската комисия в България, която включва видеа на различни теми, в които се показва как работи дезинформацията. Кампанията се осъществява в партньорство с Factcheck.bg и се реализира в контекста на инициативата Българска коалиция срещу дезинформацията #BGvsDisinfo, която събира заедно представители на европейски и международни институции, на българските власти, медии, проверители на факти и неправителствени организации, които обединяват усилия за противодействие на дезинформацията, която се разпространява в България.

През последните две години Covid пандемията и войната на Русия в Украйна поставиха пред изпитание способността ни да се справим с масираните вълни от подвеждаща информация и фалшиви новини, които ни заливат ежедневно. 

През 2023 г. България остана сред най-уязвимите в ЕС към дезинформация.

България се оказа на последно място сред държавите от ЕС в Индекса за медийна грамотност за 2023 година. Страната ни зае 35-о място от общо 41 оценени страни в Европа, което я постави сред най-уязвимите към дезинформация държави. 

Индексът за медийна грамотност се изготвя в рамките на Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт "Отворено общество – София" и оценява потенциалната уязвимост на обществата към дезинформацията и свързаните с нея негативни явления на базата на индикатори за: качество на образованието, медийна свобода, доверие в хората и е-участие. 

Вероятно сме достигнали "пика на дезинформацията", тъй като все още под въздействието на дезинформацията и подвеждащата информация покрай пандемията от Covid-19, започна пропагандата на Русия във войната ѝ срещу Украйна след нападението от 24 февруари 2022 г. (както и преди това, но с различен интензитет и характер), беше казано при представянето на доклада в края на юни 2023 г.

Марин Лесенски, програмен директор в "Отворено общество", автор на анализа, коментира:

"Обезпокоително е, че повечето от най-уязвимите държави към дезинформация, според Индекса на медийната грамотност за 2023 година, са и най-близо до войната в Украйна, започната от Русия, и са сред най-изложените на злонамерена дезинформация".

Медийна грамотност е от ключово значение за постигане на по-стабилна демокрация в ЕС.

Европейската комисия призова през септември 2023 г. големите социални платформи да направят повече срещу руските манипулации в мрежите преди насрочените за началото на юни 2024-та избори за депутати в Европейския парламент.

Вицепрезидентът на ЕК Вера Йоурова настоя "Гугъл", "Майкрософт", "Мета" и TikTok да се заемат с това, което тя нарече "многомилионно оръжие на Русия за масова манипулация".

"Руската държава се включи във войната на идеи, за да замърси нашето информационно пространство с полуистина и лъжи, за да създаде фалшив образ, че демокрацията не е по-добра от автокрацията. Днес това е оръжие за масова манипулация за много милиони евро", каза Йоурова, която отговаря за европейските ценности и за прозрачността.

От началото на 2024 г. - няколко месеца преди изборите за ЕП в началото на юни - с подкрепата на Представителството на Европейската комисия в България седмичният обзор на руската дезинформация от EUvsDisinfo вече е достъпен и на български език.

Мисията на открития през 2015 година специализиран портал EUvsDisinfо е да изследва, прогнозира и противодейства на руските дезинформационни кампании, засягащи ЕС, отделните държави членки, както и съседните страни. Инициативата цели да повиши обществената осведоменост и разбиране за дезинформационните операции на Кремъл и да помогне на гражданите в Европа и извън нея да развият устойчивост и критично мислене срещу чуждестранните манипулации в медийното и дигиталното пространство.

EUvsDisinfo анализира тенденциите, методите и практиките за дезинформация и извършва многоезичен медиен мониторинг. Екипът идентифицира, анализира и разкрива случаи на дезинформация, провеждани от свързани с Кремъл медии на територията на ЕС, държавите от Източното партньорство, Западните Балкани и южните съседи на ЕС.