Служителите от поколението Z (Gen Z) споделят, че изкуственият интелект бързо се е превърнал в съществена част от начина им на работа, но все по-голям брой от тях се притесняват, че тази зависимост може да си има своя цена.

Според ново глобално проучване на работното място, проведено в партньорство между GoTo и Workplace Intelligence, много служители от поколението Z отчитат силна зависимост от инструментите с изкуствен интелект (AI) и изразяват нарастващи опасения, че същите тези инструменти могат да отслабят уменията им и бъдещите им перспективи за работа.

Въпреки че 93% от анкетираните представители на поколението Z казват, че използването на AI им е донесло ползи, огромните 40% споделят, че усещат, че не могат да функционират без него.

Като първото поколение, което навлиза на пазара на труда с вече внедрени в ежедневните работни процеси AI инструменти, поколението Z използва технологията не просто за ускоряване на задачите, но често и за мислене и вземане на решения.

Това крие рискове както за работодателите, така и за самите служители. Ако доведе до спад в критичното мислене, поколението Z може да започне да използва изкуствения интелект по-скоро като патерица, отколкото като инструмент.

Констатациите показват колко дълбоко се е вкоренил изкуственият интелект в ежедневната работа на поколението Z. От изследваната група 62% заявяват, че разчитат твърде много на AI.

Експертите казват, че за много от по-младите служители изкуственият интелект вече не се разглежда като допълнение за производителност, а като основен инструмент на работното място, използван за всичко – от писане на имейли до решаване на проблеми в работния процес.

Въпреки широкото му приемане, много служители от поколението Z се чувстват несигурни относно дългосрочното въздействие от разчитането на AI.

Според проучването почти половината (46%) от анкетираните представители на поколението Z казват, че прекомерното разчитане на AI ерозира уменията им и „ги прави по-малко интелигентни“. Други 50% вярват, че голямата зависимост от изкуствения интелект може да навреди на кариерните им перспективи с течение на времето.

Тези притеснения сочат към нарастващ страх сред по-младите работници, че макар AI да повишава краткосрочната ефективност, той може да подкопае критичното мислене и професионалното развитие, ако се прекалява с него.

„Най-поразителната част от статистиката, която споделихте, не е, че 40% от поколението Z усещат, че не могат да функционират без AI. А това, че те са достатъчно самоосъзнати, за да го признаят“, коментира пред Newsweek HR консултантът Брайън Дрискол. „Това осъзнаване е рядкост. И то показва, че зависимостта от AI не е личен провал. Това е избор на индустриален дизайн“, добавя той.

Инструментите с изкуствен интелект бяха бързо интегрирани на работните места през последните години, често без ясни насоки за това кога и как трябва да се използват. А много по-млади служители навлязоха на пазара на труда в период, в който AI инструментите вече бяха масово достъпни, което прави разчитането на тях да изглежда естествено, но не винаги умишлено, казват експертите.

„За служителите изкуственият интелект е страхотен в това да вдигне долната граница на компетентност, но е безполезен за изграждането на таван. Кариерите се градят върху преценка, оригиналност и способност за справяне с неясноти. Това са точно тези мускули, които атрофират, когато мисленето се преотстъпи на външен източник. Поколение, което се справя само с помощта на AI, ще има затруднения да развие преценката на мениджърско ниво, която работодателите търсят“, казва Дрискол.

Докато ИТ лидерите все повече разглеждат изкуствения интелект като конкурентно предимство, настроенията на служителите, особено сред поколението Z, могат да отразяват необходимостта от по-ясни очаквания и обучение. Работниците изглеждат нетърпеливи да използват AI, но не са сигурни колко точно е твърде много.

Тъй като изкуственият интелект става все по-мощен и по-автоматизиран, служителите може все повече да разчитат на работодателите да дефинират как изглежда отговорната му употреба. Но в момента поколението заема двойствена позиция – то се чувства едновременно овластено от AI и предпазливо към него.

„Работодателите трябва да внимават. Какво ще правите, когато това поколение трябва да стъпи в лидерски роли? Компаниите, които не са инвестирали в реалното развитие на своите млади таланти, ще се окажат с кухо средно управленско ниво – хора, които боравят гладко с инструментите, но нямат достатъчно добра лична преценка“, казва Дрискол.