Останките от древна гора са идентифицирани в кариера близо до градчето Кайро, Ню Йорк. Вкаменелостите са датирани на възраст 386 милиона години, което ги прави най-старите, за които знаем. Според учените новото находище не само ни дава информация за това как се е променял климатът на Земята с течение на времето, но и служи като доказателство, че горите са се развили 2 до 3 милиона години по-рано, отколкото се смяташе досега. Откритията бяха публикувани неотдавна в списание Current Biology и съобщени от New Scientist.

Изследователите идентифицират три вида дървета на мястото - доказателство, че древните гори са били съставени от няколко различни дървесни вида. Едно от тях, член на рода Archaeopteris, имало дълги корени, достигащи до 11 метра. Този вид е подобен на съвременните иглолистни дървета и е първият известен, който е развил плоски зелени листа.

"Archaeopteris изглежда разкрива бъдещето на горите ни", казва Уилям Стийн, биолог от университета Бингхамптън в Ню Йорк и водещ автор на новото изследване.  

Стийн и екипът му откриват и доказателства за "люспести дървета", принадлежащи към клас Lycopsida - дървета, за които се смяташе, че са съществували само през карбонския период. Следователно новите открития предоставят доказателства, че горите са се развили много по-рано, отколкото се смяташе досега.

Снимка: Earthly Mission

По времето, когато тази древна гора е процъфтявала, на сушата не са живели птици или гръбначни животни, а динозаврите ще се появят едва след 150 милиона години. Но гората не е била необитаема. Вместо това тя вероятно е била дом на многоножки и насекоми. "Смешно е да си представим гора без големи животни", казва Крис Бери, палеоботаник от Университета в Кардиф и съавтор на новото изследване, пред The Guardian. "Няма птичи песни. Само вятърът в дърветата."

Горите и тяхната еволюция са изиграли основна роля в оформянето на климата и екологията на нашата планета. Улавяйки въглеродния диоксид, те са понижили нивата му подобно на съвременните, което значително е спомогнало за охлаждането на планетата. Според Санди Херингтън от Оксфордския университет изучаването на вкаменелостите може да помогне да се получат сведения за връзката между обезлесяването и съвременните климатични промени.

"Разбирането на това как се е случило в миналото е от решаващо значение за прогнозиране на това какво ще се случи в бъдеще в светлината на климатичните промени и обезлесяването", казва тя.