Идеята за изграждане на въжена линия до един от символите на Пловдив – хълма Бунарджика – отново е на дневен ред, предизвиквайки едновременно ентусиазъм за градско развитие и остри обществени реакции. Този проект има дълбоки исторически корени, датиращи още от периода преди Втората световна война, а по-късно е бил подкрепян и от други управленци, които са виждали в него възможност за свързване на пловдивските тепета. Днес общината възобновява тези планове с визията да направи панорамните гледки на града достъпни за всички, но се сблъсква с организирана гражданска съпротива. Подписката против лифта се основава на притеснения за екологичните щети, като изсичане на дървета и изкопни работи за фундаменти, които според протестиращите биха нарушили плана за управление на Бунарджика и биха навредили на флората и фауната.

Кметът на Пловдив Костадин Димитров пред Радио Пловдив зае категорична позиция, че проектът няма да бъде реализиран „на всяка цена“ и без съгласието на пловдивчани. Той подчерта, че обществената поръчка включва проучване на общественото мнение и широки дискусии. По думите му:

„Ние няма да си позволим да направим нещо, което ще бъде натрапено, нещо, което ще създаде допълнителни напрежения в обществото“.

Градоначалникът увери, че като кмет, който се е допитвал до гражданите дори за вида на междублоковите пространства, няма как да пренебрегне мнението им по толкова значима тема. Димитров призовава дебатът да не се политизира и да не се превръща в тема, която разделя обществото, а по-скоро да бъде част от общия план за развитие на хълмовете.

Основният мотив зад проекта е осигуряването на лесен достъп до върха на хълма, особено за хора с ограничена подвижност и туристи. Кметът посочи успеха на реконструирания археологически парк на Небет тепе като доказателство, че хората търсят причина да се качат до високите точки на града.

„Изключително важно е пловдивчани да имат още дестинации, където не само туристи, а и самите пловдивчани да имат място за разходка и за поглед на града отгоре“, сподели той.

Визията включва и поставянето на специални далекогледи на панорамните площадки, които да направят посещението още по-привлекателно. Димитров направи паралел с други европейски градове като Любляна и Барселона, където подобни съоръжения успешно „оживяват“ високите пространства и се превръщат в туристически акцент.

Техническите параметри на проекта вече са преминали през първоначални обсъждания, които са изключили някои варианти. Оказало се е, че изграждането на фуникуляр (релсов път) е невъзможно, поради което фокусът е изцяло върху лифт. Обсъждана е възможността съоръжението да тръгва от търговския център „Марково тепе“, но не е постигнато съгласие с мениджмънта му. Поради защитения статут на склона към Търговската гимназия, там строителството също е изключено.

„Достъпът на лифт до Бунарджика откъм Търговската гимназия няма как да стане, защото там е защитена територия“, категоричен е кметът.

Настоящата идея е лифтът да започва от зона в близост до булевард „Руски“ и да отвежда посетителите бързо до панорамните точки.

Финансовата страна на проекта също е обект на планиране, като целта е да не се натоварва общинският бюджет. Кметът Димитров изрази предпочитание към търсене на държавно финансиране.

„Аз по-скоро се привързах към това да търсим държавно финансиране, за да не товарим пловдивчани с допълнителни средства и общинския бюджет“, обясни той.

Макар че за самото проектиране са предвидени над 55 000 лева, реалното изграждане ще изисква значително по-голяма сума. Общината разглежда проекта не просто като транспортно съоръжение, а като част от по-голяма стратегия за хълмовете, която включва и възстановяване на поливните системи, за да се съхрани растителността в условията на климатични промени.

В крайна сметка, решението за лифта ще зависи от баланса между амбицията за модерна туристическа инфраструктура и опазването на природното богатство на Пловдив. Кметът обеща, че когато идейният проект е готов, той ще бъде представен и комуникиран с гражданите в детайли. Според него е важно Пловдив да не пренебрегва природните си дадености като река Марица и хълмовете, а да ги превръща в акцент на своето развитие. Предстои да се види дали проектът ще успее да обедини пловдивчани около една нова перспектива към града или ще остане в историята като поредния спорен градоустройствен план.

Успоредно с това се предвижда подобряване на поливните системи на тепетата, тъй като с промените в климата растителността страда.

Костадин Димитров коментира и други градски теми, включително развитието на общинското предприятие „Екобус“ и текущите подобрения в градския транспорт.

"Оставката на директора на "Екобус" Николай Стоев е негово лично решение. Предстои да бъде избран нов временен директор. Има и още работа по осигуряването на електробусите и депото", обясни градоначалникът.

Кметът на Пловдив заяви още, че положението в градския транспорт се подобрява, като се вземат мерки за отстраняването на проблемите с неточностите по таблата и валидаторите в автобусите. Подобрява се и чистотата в превозните средства.