Бившият вътрешен министър Надежда Нейнски сравни ситуацията и реакцията на служебното и настоящото редовно правителство относно  разполагането на американските самолети цистерни в България. 

Във "Фейсбук" пост тя обясни, че след решението от февруари на служебното правителство да предостави военното летище във Враждебна и част от гражданското летище в София за разполагането на машините в рамките на партньорското споразумение със САЩ, от страна на Иран е била изпратена, по думите ѝ, остра дипломатическа нота. По-късно по време на заседание на външните министри в Брюксел, вътрешният министър на Иран Абас Арагчи е поискал разговор с Нейнски. Тя приема, но тогава иранското външно министерство заявява, че иска публичната версия да бъде, че България е инициатор на разговора. Нейнски отказва. На другия ден МВнР вика иранския посланик в София и го информира за официалната позиция по изпратената нота.

В четвъртък стана ясно, че разговор е бил проведен между настоящия външен министър Велислава Петрова и иранския ѝ колега. От външното ни министерство разпратиха лаконично съобщение, че двамата са разговаряли за продължаване на диалога между двете страни, както и за взаимно доверие и сътрудничество. Според съобщение от иранска страна обаче стана ясно, че разговорът не е преминал в приятелски тон. Министър Арагчи е поискал от България спешно да преразгледа решението за самолетите, като е заявил, че "одобрението от страна на българското правителство на искането на САЩ да разположат военни самолети във военновъздушната база "Безмер" с цел подкрепа на военни операции от наша гледна точка е осъдително, неприемливо и противоречащо на традиционните и приятелски отношения между двете страни".

"Днес ситуацията се повтаря", пише Нейнски.  Според нея фактът, че този път разговорът се е състоял по инициатива на българската страна дава възможност на Иран "да го представи като извинение от страна на България за взето нейно суверенно решение". "Нещо повече, министър на чужда държава си позволи публично да даде указания на българското правителство какво и как трябва да направи", пише Нейнски.

Засега реакцията на Абас Арагчи остава без институционален отговор. "Въпросът кой иска разговор в дипломацията не е само протоколен въпрос. Той е и политически сигнал, често пъти по-важен от съдържанието на самия разговор", казва Нейнски. И изброява, че това е "сигнал към българското общество– дали е защитен авторитетът на българските институции;  към Иран – дали е изпратен ясен сигнал, че решенията на България не могат да бъдат ревизирани отвън; към съюзниците – дали България последователно отстоява собствените си решения, особено, когато те са свързани със съюзнически ангажименти".  И изтъква, че задачата на външния министър е не просто да води разговори, а да гарантира, че всеки разговор укрепва позицията и достойнството на България.

 Ето и ;елиян пост без редакция: 

 

Eдна ситуация, два подхода.

Преди 4 месеца, след решението на служебното правителство България да предостави военно летище Враждебна и част от гражданското летище в София за разполагане на самолети-цистерни за логистични тренировъчни полети в рамките на двустранното партньорско споразумение със САЩ, се получи остра дипломатическа нота от Иран.

Няколко дни по-късно, докато бях на заседание на външните министри в Брюксел, външният министър на Иран, Абас Арагчи поиска разговор с мен.

Приех.

Това очевидно изненада иранската страна. Минути преди да се проведе разговора, от външно министерство на Иран се обадиха с искане, публичната версия да бъде, че инициатор на разговора е България.

Отказах.

Разговорът не се състоя. На другия ден МВнР извика иранския посланик в София и го информира за официалната позиция по изпратената нота.

Днес ситуацията се повтаря – след разрешение за позициониране на самолети-цистерни на летище Безмер, гласувано от българския парламент и протестна нота от Иран, сме информирани за разговор между външните министри на България и Иран.

Само че, този път разговорът се е състоял и то по инициатива на българската страна. Което даде възможност на Иран да го представи като извинение от страна на България за взето нейно суверенно решение. Нещо повече, министър на чужда държава си позволи публично да даде указания на българското правителство какво и как трябва да направи.

И това остана без институционален отговор.

Въпросът кой иска разговор в дипломацията не е само протоколен въпрос.

Той е и политически сигнал, често пъти по-важен от съдържанието на самия разговор.

Сигнал към

⁃ българското общество– дали е защитен авторитетът на българските институции

⁃ Иран – дали е изпратен ясен сигнал, че решенията на България не могат да бъдат ревизирани отвън

⁃ съюзниците – дали България последователно отстоява собствените си решения, особено, когато те са свързани със съюзнически ангажименти.

В международните отношения символите имат значение.

Инициативата, моментът и начинът, по който един разговор се представя пред обществото и партньорите, са част от самата дипломация.

Задачата на външния министър е не просто да води разговори, а да гарантира, че всеки разговор укрепва позицията и достойнството на България.