Безпрецедентният наплив към испанския анклав Сеута отново постави охраната на външните граници на Европейския съюз под огромен натиск. Само за денонощие десетки хиляди души преминаха от Мароко на испанска територия – по суша, през оградите и с плуване по море.
Подобни картини Европа вече е виждала – от препълнените лодки край Лесбос през 2015 година до сблъсъците на гръцко-турската граница, беларуските автобуси към Полша, претоварените центрове на Лампедуза и рекордния поток към Канарските острови.
Общото между тези кризи не е само броят на хората. Те показаха колко зависима е Европа от поведението на съседните държави и колко лесно миграционният натиск може да се превърне от хуманитарен проблем в средство за политическо изнудване.
2015 година – Лесбос се превърна във входната врата на Европа
Най-голямата миграционна криза в съвременната история на Европейския съюз достигна своя връх през 2015 година. По данни на Агенцията на ООН за бежанците близо 1,032 млн. мигранти и бежанци достигнаха Европа по море и суша. Най-малко 3771 души загинаха или изчезнаха по пътя.
Около 850 хиляди души преминаха от Турция към гръцките острови в Егейско море. Най-голям натиск понесе Лесбос, който се превърна в основната входна точка към ЕС. Само до октомври на острова бяха пристигнали близо 450 хиляди души – предимно граждани на Сирия, Афганистан и Ирак.
След регистрацията си голяма част от тях продължаваха по така наречения Западнобалкански маршрут – през Северна Македония, Сърбия, Унгария или Хърватия към Австрия, Германия и Скандинавия.
Граничните системи се оказаха неподготвени. Центровете за настаняване бяха препълнени, държавите започнаха едностранно да възстановяват проверки по вътрешните граници, а по маршрута бяха изградени огради. Кризата разклати и основния принцип на Шенген – свободното движение без граничен контрол.
През март 2016 година ЕС и Турция постигнаха споразумение, според което Анкара трябваше да ограничава отпътуванията и да приема обратно част от мигрантите. В замяна Европейският съюз обеща милиарди евро за издръжката на бежанците в Турция. След сделката броят на пристигащите по Егейския маршрут рязко намаля.
Еврос през 2020 година – Анкара „отвори портите“
През февруари 2020 година миграцията вече беше използвана открито като политически инструмент. След смъртта на 33 турски военнослужещи при въздушен удар в сирийската провинция Идлиб Анкара обяви, че повече няма да спира желаещите да продължат към Европа.
Само за часове хиляди мигранти бяха превозени с автобуси и таксита към сухопътната граница с Гърция при река Еврос. Според различни оценки между 12 и 25 хиляди души се струпаха край граничните пунктове.
Гърция затвори границата, изпрати армия и специални полицейски части и временно преустанови приемането на нови молби за убежище. Последваха дни на сблъсъци, при които гръцките сили използваха сълзотворен газ и водни оръдия.
Тогавашният председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определи Гърция като „европейски щит“. България също изпрати допълнителни сили на границата с Турция, но основният поток беше насочен към Еврос.
Беларус през 2021 година – държавно организиран маршрут към Полша
Година по-късно Европа се изправи пред още по-ясен пример за използване на мигранти като инструмент за натиск.
След наложените европейски санкции режимът на Александър Лукашенко започна да улеснява пристигането на граждани от Ирак, Сирия, Йемен и други държави. Организирани бяха полети до Минск, а мигрантите бяха превозвани с автобуси към границите с Полша, Литва и Латвия.
Европейският съюз официално обвини Беларус, че организира полетите и вътрешния транспорт, за да насочва хората към външните граници на Общността. През 2021 година бяха отчетени около 8300 незаконни преминавания и близо 19 500 предотвратени опита.
Полша обяви извънредно положение в пограничните райони, разположи хиляди военнослужещи и започна изграждането на масивна гранична стена. Стотици хора останаха блокирани между беларуските и полските сили при зимни температури.
Това беше и моментът, в който в документите на ЕС трайно навлезе понятието „инструментализиране на мигранти“ – съзнателно насочване на хора към чужда граница с цел политическа дестабилизация.
Сеута през 2021 година – първото предупреждение от Мароко
Испанският анклав Сеута преживя тежка криза и през май 2021 година. За около два дни близо 8 хиляди души преминаха от Мароко, като част от тях преплуваха разстоянието до испанската територия. Сред пристигналите имаше около 1500 непълнолетни.
Напливът съвпадна с дипломатически спор между Мадрид и Рабат. Испания беше приела за лечение лидера на движението „Полисарио“ Брахим Гали, което се бори за независимостта на Западна Сахара – територия, към която Мароко има претенции.
Испанските власти обвиниха Мароко, че умишлено е отслабило граничния контрол. Мадрид изпрати армията, а голяма част от влезлите мигранти бяха върнати обратно.
Кризата показа колко уязвими са Сеута и Мелиля – двата испански града в Северна Африка, които представляват единствената сухопътна граница между ЕС и африканския континент.
Лампедуза през 2023 година – повече мигранти от местните жители
През септември 2023 година италианският остров Лампедуза беше залят от над 7 хиляди мигранти само за 48 часа. Броят им надхвърли постоянното население на острова, което е малко над 6 хиляди души.
Приемният център, проектиран за няколкостотин души, беше препълнен многократно. Хора спяха по улиците, а италианските власти започнаха спешно да ги прехвърлят към Сицилия и континенталната част на страната.
За цялата 2023 година в Италия по море пристигнаха 157 651 души – с 50% повече спрямо предходната година. Други 1908 бяха обявени за загинали или изчезнали по Централносредиземноморския маршрут, показват данните на Върховния комисариат на ООН за бежанците.
Кризата постави под натиск правителството на Джорджа Мелони и отново разпали спора кой трябва да приема пристигащите и как те да бъдат разпределяни между държавите от ЕС.
Канарските острови – най-смъртоносният път към Испания
Паралелно със Средиземноморските маршрути се активизира и Западноафриканският път към Канарските острови. Мигрантите тръгват от Мароко, Западна Сахара, Мавритания, Сенегал и Гамбия, като някои лодки трябва да изминат над 1600 километра през Атлантическия океан.
Още през 2006 година повече от 31 хиляди души достигнаха архипелага по време на така наречената „криза на каюкосите“. След период на затишие маршрутът отново се активизира.
През 2024 година на Канарските острови пристигнаха рекордните 46 843 мигранти – със 17,4% повече спрямо 2023 година. Данните са на испанското Министерство на вътрешните работи.
Дългият преход, претоварените лодки и силните течения превърнаха този маршрут в един от най-опасните. Много плавателни съдове изчезват, без дори да бъде установено колко души са били на борда.
Сеута през 2026 година – мащаб без аналог
Новата криза в Сеута надхвърли всичко, което анклавът беше преживявал досега. Според първоначалните официални оценки около 49 хиляди души са преминали границата само за 24 часа, а местните власти говорят за близо 60 хиляди в рамките на няколко дни. Това е брой, сравним с по-голямата част от населението на града.
Испания изпрати военни и полицейски подкрепления. Хиляди мигранти, включително непридружени деца, останаха без подслон и спяха по улици и паркове. Най-малко 18 души загинаха при опитите да достигнат анклава по вода или през сухопътната граница.
Близо 25 хиляди души вече са върнати или са се прибрали доброволно в Мароко. Мадрид и Рабат обявиха, че работят съвместно за овладяване на потока.
Испанският премиер Педро Санчес обвини каналджийските мрежи, че са разпространили невярно тълкуване на съдебно решение, според което пристигналите по вода не могат да бъдат връщани незабавно. Засега няма категорични доказателства, че мароканските власти са организирали наплива, но мащабът и едновременното придвижване на толкова много хора пораждат въпроси дали става дума единствено за спонтанна вълна.
България също остава уязвима
Кризите от последното десетилетие показват, че миграционните маршрути могат да се променят за часове. България охранява външна граница на Европейския съюз с Турция и е част от връзката между Източносредиземноморския и Западнобалканския маршрут.
Първото сериозно предупреждение за страната ни беше още през 2013 година, когато на „зелена граница“ бяха задържани 11 243 незаконни мигранти – увеличение с 532% само за година. Последва изграждането на възпиращо съоръжение по над 235 километра от българо-турската граница и трайното разполагане на допълнителни сили.
Историята от Лесбос, Еврос, беларуската граница и Сеута показва, че оградите сами по себе си не са достатъчни. Ключов се оказва въпросът дали съседната държава съдейства за спирането на потока, или решава да го използва като средство за натиск.
Именно това е голямата промяна през последното десетилетие – миграцията вече не е само последица от войни, бедност и политическа нестабилност. В някои случаи тя се превръща в целенасочено геополитическо оръжие, а външните граници на ЕС – в първата линия на сблъсъка.
Кризата с мигранти в Сеута се разраства: Италия заплашва със затваряне на границите
Кризата с мигрантите: 60 000 са влезнали в Сеута
Още от категорията
Виж всички
Дунав се стопи до историческо дъно: Корабoплаването блокирано, на места реката е 23 см
Темите на Traffic News
