Още сме началото на август, а вече е ясно, че 2026-та година ще е най-лошата въобще в историята на италианския футбол на всяко ниво. Италианците се провалиха жестоко, както на клубно, така и на национално ниво, но явно това не беше достатъчно и през юли се разигра още една срамна страница, а именно изборът на нов национален селекционер, който беше съпътстван от скандали, интриги, циркове, политически сблъсъци и оставки.

Годината за италианския стартира с оптимизъм, че ще има добро представяне в евротурнирите и най-накрая страната ще се класира за Световно, след като не беше го правила от 2014-та година.

Серия А

През този сезон Серия А определено не беше на никак добро ниво, като изключим Интер останалите отбори бяха изключително непостоянни. Единствено Комо впечатли с играта си и заслужено спечели историческо класиране не само в евротурнирите, но в Шампионска лига. Но симпатичният отбор край езерето няма нищо италианско – чужди собственици, испанец треньор и със само двама италианци в отбора, които почти не влизат в игра.

Повечето от топ отборите имаха сериозни приливи и отливи и не можаха да направят една хубава серия. Само Интер не грешеше и стана шампион без особено трудности. Грандове като Ювентус и Милан пък се провалиха тотално и вместо да вземат победа у дома срещу отбори, срещу които не играха за нищо те загубиха точки от тях и това им коства участието в Шампионската лига.

Отборите като Аталанта, Лацио, Наполи бяха изключително непостоянни и имаха много големи амплитуди в представянето си. Фиорентина пък направи ужасяващ сезон и в един момент дори беше замесен в борбата за оцеляване, но не се стигна до късна драма и виолетовите се спасиха по-рано.

Рома не започна сезона по най-добрия начин, но през втория полусезон взе Дони Мален и това се оказа повратра точка за клуба, който завърши в топ 4 и се завърна в Шампионската лига.

Така фона на цялостното представяне на всички отбори единствено Комо беше на сериозно ниво от началото до края на сезона. Отборът на Фабрега

Евротурнирите

Слабото първенство се отрази сериозно и в евротурнирите и за първи път в историята нито един италиански отбор не достигна до четвъртфиналите на Шампионската лига. През сезон 2024-2025 Интер стигна до финала, а това беше едва четвърти финал на италиански отбор в турнира за последните 10 години. Интер загуби катастрофално с 0:5 от ПСЖ, допускайки най-голямото поражени е във финал в най-силния клубен турнир.

През изминалия сезон само Аталанта достигна до осминафиналите, шампионът Наполи приключи безславно участието си още в основната фаза на турнира, а Интер и Ювентус си отидоха още в първия кръг от елиминациите.

В Лига Европа и Лигата на конференциите нещата не бяха по-различни и най-предното класиране беше четвъртфинал в двата турнира.

Националният отбор

След триумфа на Евро 2020 и отказването на големите имена от отбора Италия се сблъска със суровата реалност. Отборът нямаше готов отбор за нови подвизи, от долу не идваше нищо, а нивото на малкото останали ветерани вече не беше същото. Така още класирането за Мондиал 2022 се оказа недостижимо. Италианците браха голям срам, след като загуби от Северна Македония в Палермо още полуфиналния бараж за класиране на Мондиал 2022. Това беше втори пореден път без Световно, а на Евро 2024 италианците едвам минаха групата си и след това отпаднаха безславно от Швейцария още на осминафиналите. Това обаче не беше всичко през кошмарната 2026-та година Италия трябваше да играе нови баражи за класиране на Световното. И за трети път нищо не се получи и отборът отпадна от Босна и Херцеговина във финалния бараж за място на Мондиал 2026. Така Италия записа изключително срамна страница в историята си и за трети пореден път остана без класиране на Световно. Нещо повече от 2006-та година, когато тимът стана Световен шампион Скуадрата не е преминавала групова фаза на Световно.

Инфраструктурата

Италианските стадиони са най-лошите от топ 10 на европейските първенства. Не само това, но по стадионите последните години не се случва почти нищо, въпреки че Италия ще е домакин на Евро 2032 заедно с Турция. Италианците разполагат само с един подходящ стадион за големи мачове в лицето на стадиона на Ювентус в Торино. Съоръженията в Бергамо на Аталанта, Реджо Емилия на Сасуоло и Удине на Удинезе са добри, но са по-малки и не са сред стадионите, които са кандидати да приемат Евро 2032. В момента се строят едва два стадиона – на Фиорентина – трибуна по трибуна и чисто нов стадион в Каляри. Останалите стадиони, които трябва да приемат Европейското въобще не са почвани. Дори легендарните Сан Сиро в Милано и Олимпико в Рим не могат да приемат мачове на такова ниво, ако не бъдат реновирани или бутнати. Така Италия дори има реален шанс или да загуби домакинството на шампионата или да е домакин с едва два или три стадиона. В същото време Турция вече е напълно готова с всички стадиони, които са хубави и нови и дори прави нов голям стадион в столицата Анкара.

Скандалът за нов треньор през юли

За капак на всичко юли беше много турбулентен месец. На 11 юли официално Паоло Малдини беше назначен за нов технически директор, а изборът беше на новия председател на футболната федерация Джовани Малаго, който замени скандалният и доста нагъл Габриеле Гравина. Малаго над 10 години беше президент на Италианския олимпийски комитет и беше президент на Организационния комитет на Олимпийските игри в Милано-Кортина през февруари. Назначението му се прие с позитивизъм, а идеята беше тотална промяна и тръгване на чисто. Малдини пък се довери на Леонардо и го взе за съветник, след като двамата дълги години работиха заедно и в Милан. Основната цел бяха Карло Анчелоти и Пеп Гуардиола, но за Анчелоти бързо се разбра, че няма да стане, а Гурдиола поиска 20 млн. евро заплата, която от федерацията не пожелаха да му осигурят. Така отново трябваше да се търси нещо местно. Имало е разговори и с Тиаго Мота, но основният фаворит е бил Андреа Пирло. Магнетичния халф определено не се представя много добре като треньор, но идеята на Малдини и Леонардо е била да се търси нещо по-различно и нестандартно. Малаго обаче е имал личен фаворит в лицето на Роберто Манчини, който направи Италия европейски шампион на Евро 2020. Именно тук дойде и големият скандал, който стана и политически. Според хора от федерацията дори правителството се е намесило и не е искало Пирло да е треньор заради договор на бившия футболист с руски букмейкър. Италианските медии обаче стигнаха може би до истината, която е по-скоро, че самият Малого не е искал Пирло да е треньор е и измислил добър повод това да не стане. Новият президент на федерацията е имал личен фаворит в лицето на Роберто Манчини, а Малдини и Леонардо не са били съгласни и са искали промяна След като Пирло отпадна като вариант Малдини и Леонардо бяха бесни и само 17 дни след назначението си хвърлиха оставки. Малдини заяви, че е било голяма грешка, че е поел поста и си е помислил, че може да има промяна. Той каза, че положението във федерацията е трагично. Легендата на Милан беше бесен най-вече от това, че явно Малого иска да взима сам решенията си без да се съобразява с никого. Тук изниква и основния въпрос защо е назначил Малдини, след като иска техническия директор явно да е безгласна буква.

През тази седмицата драмата свърши и фаворитът на Малого Роберто Манчини за втори път пое националния отбор, а Клаудио Раниери замени на поста технически директор Паоло Малдини.

Бъдещето

Бъдещето никак не е добро за италианския футбол и на този етап дори не се вижда и светлина в тунела. Като цяло футболът в Италия има да решава много проблеми, но изглежда, че не иска да ги реши или просто няма желание да го направи. Като се започне от методиката, до инфраструктурата и стигнем до постоянното въртени на едни и същи италиански треньори без поглед към чужди специалисти. Италианският футбол е на дъното, а от него може да се копае още ако не се предприеме нещо сериозно, но явно и с новият президент на футболната федерация нещата няма да се оправят.