„На два пъти наскоро континентални европейци ме питаха дали Обединеното кралство ще се присъедини отново към ЕС. Не и през следващите десетилетия, ако изобщо го направи, им отговорих.“ Това споделя главният икономически коментатор на Financial Times Мартин Уулф.

Това е така въпреки промяната в британското мнение относно разумността на Брекзит. Ако електоратът знаеше през 2016 г. това, което знае днес, щеше да гласува за оставане. Резултатът беше скок в тъмното. Както ни казва древният философ Хераклит, „не можете да се изкъпете в една и съща река два пъти“: нито вие, нито реката ще бъдете същите. Това важи също за ЕС и Великобритания. Решението за повторно кандидатстване няма да изтрие решението за напускане: както Обединеното кралство, така и ЕС се промениха.

Очевидно е, че британското обществено мнение се промени силно. Според Националния център за социални изследвания средната стойност от шест скорошни проучвания показва, че 56% от респондентите подкрепят повторното присъединяване, въпреки че подкрепата в отделните проучвания варира от 60% до 49%. Още по-показателен е друг доклад, публикуван през септември, според който 22% от гласувалите за напускане смятат, че Брекзит се е развил зле или много зле срещу само 18%, които смятат, че се е получил добре или много добре. Фактът, че гласувалите за излизането от ЕС се чувстват толкова разочаровани, не е изненадващ. Но това не е добре за репутацията на британската демокрация.

И така, защо, като се има предвид това осъзнаване на една напълно предсказуема реалност, да не се направи усилие за повторно присъединяване? Има три основни причини: първо, това би създало множество нови и вредни несигурности; второ, би разбунило британската политика, точно когато тя се успокоява; трето, сделката, която Обединеното кралство би получило, ще бъде доста различна от тази, която имаше, не на последно място защото, както Мишел Барние, бившият преговарящ от страна на ЕС, каза пред FT: „Днешният ЕС вече не е този, който Обединеното кралство напусна. Започнахме да извличаме поуките от Брекзит.“

Несигурността, която би създало едно заявление за присъединяване, е съвсем ясна. Само битката за повторно кандидатстване би обсебила голяма част от парламента. Трябва да има нов референдум, според мен дори два, пише авторът - един за започване на преговори и друг за оценка на условията по присъединяването. Между тях ще има нови преговори с непредвидими резултати. За Обединеното кралство би било лудост, ако направи това толкова скоро. За бизнеса би било кошмар.

Нещо повече, повторното отваряне на въпроса би довело до тежки разногласия. Да, този път резултатът от референдума може да е различен. Но далеч не е сигурно. Това, което със сигурност ще направи, е да раздели отново страната, като привържениците на напускането ще го възприемат като предателство, а тези на оставането - като на шанс за отмъщение. За лейбъристите, ако наистина дойдат на власт, би било лудост да предприемат толкова разделящо нещо. Още по-лошо, това би отклонило вниманието и енергията от справянето с много други икономически и социални предизвикателства. Сър Киър Стармър (лидерът на лейбъристите – бел. прев.) знае това.

Най-важното е, че резултатът няма да зависи от Обединеното кралство. ЕС ще иска да бъде напълно уверен, че новият член ще бъде по-склонен към сътрудничество и ангажираност от стария. Предвид многото предизвикателства, пред които е изправен ЕС, той не може да си позволи да приеме голям и потенциално враждебен член. Кой може да забрави обидната сцена, в която Найджъл Фараж и неговите колеги от партията Брекзит стояха с гръб към подиума, докато звучеше химнът на откриващата сесия на Европейския парламент през 2019 г.?

Тогава би било основателно ЕС да настоява да няма възможност за изключения или отстъпки. Това е история. Обединеното кралство със сигурност ще трябва да се присъедини и към еврозоната. Това не само би било тест за неговия ангажимент, но също така би затруднило напускането, както показа кризата в еврозоната. Също така би било проява на здрав разум, преди започване на преговорите, да се изисква референдумът в Обединеното кралство да спечели с най-малко 60 процента. Дори по-високи нива биха били логични. През 1975 г. 67 на сто от избирателите са били „за“. Знаем, че дори това ниво не се оказа трайно.

Самият ЕС се промени. Това е най-очевидно вярно за Next Generation EU - пакетът, договорен в отговор на Covid през 2020 г., който създаде възможност за вземане на заеми на ниво ЕС. Важно е и решението за координиране на отговора на войната в Украйна. Повторното присъединяване със сигурност ще включва ангажимент за създаването на по-интегриран ЕС. Но това все още не се подкрепя от мнозинството британци.

За момента подходът на Стармър е единственият разумен - да замени идеологическата поза с прагматични стъпки към по-близки отношения и по-голямо сътрудничество с ЕС. Възможно ли е нещо да замени този подход? Да, ако Тръмп извади САЩ от НАТО, всичко ще се промени. Но това не може да бъде решение, което нормален човек би желал, завършва Уулф.