Българските футболисти масово се завръщат в България след трансфера си в чужбина. Това се случва в почти 80% от случаите на трансфери на наши играчи зад граница в последните 10 години. Завръщането в родния елит обаче никога не е крачка напред, а дори на против. Много от бг играчите никога повече не правят трансфер в чужбина и остават до края на кариерата си в България. Някои успяват да направят повторен трансфер, но рядко имат футболисти, които са направили сериозна кариера.

Тук въобще не говорим за пробиване в топ 5 първенствата, защото в последните години се вижда, че такова е почти невъзможно за българските футболисти за съжаление. Когато имахме силен национален отбор имаше много българските играчи, които не бяха в топ 5 първенствата на Европа, но въпреки това бяха титуляри и правеха сериозни кариери в елита на държави като Турция, Гърция, Белгия, Нидерландия, Украйна, Русия.

Сега обаче и там почти нямаме играчи и ако имаме те или само максимум по един – двама и рядко играят.

Последният подобен пример беше Никола Илиев, който играеше до момента в Примаверата на Интер. Илиев направи много силни мачове за Примаварета и дори донесе трофей с победен гол срещу Рома през изминалия сезон. Сега той трябва вече да влиза в мъжкия футбол и според информации интерес към него имаше и от Верона от Серия А. Илиев обаче предпочете да се завърне в България и ще играе за отбора на ЦСКА 1948.

Какви са причините за завръщането на българските играчи?

Те са доста и една от основните е изолацията на новото място. В повечето случаи българският футболист незнае езика на държавата, в която отива. Това определено го изолира от останалите, а ако незнае и английския проблемът става още по-голяма. Комуникацията е трудна, а ако бързо не научи език тя става съвсем невъзможна.

В чужбина не са звездите, които са в България. Това също е проблем, който връща родните ни играчи. В повечето случаи те играят или в малък град, в който няма чак толкова големи забавления или в голям град, в който никой не знае кой освен най-върлите фенове на отбора. Реално обаче в чужбина те не са се доказали и затова трябва поне 2-3 години. Напоследък обаче е много рядко някой да пробие и да играе постоянно в чужбина. В България футболистите са си звезди и се разпознават навсякъде. Именно това също е една от основните причини за връщането им.

Физическата подготовка и различните тренировки също оказват голямо влияние за завръщането на родните национали. Те не са свикнали на такова натоварване и имат доста по-слаба физика от съотборниците им. Това е доста голям проблем, който може да бъде подобрен стига даденият играч да има желание.

Не са любимци на треньорите, тук вече наистина говорим и за шанс. Факт е, че в повечето отбори треньорът си има любимци. Българите обаче рядко са сред тях. Проблемът обаче не идва толкова от дисциплината, а по-скоро именно от изоставането в някои компоненти. Случва се често и наставникът, който е взел българския играч да напусне, а новият да има съвсем други планове за отбора си.

Контузиите – тежките контузии също оказва сериозно влияние българските футболисти да се завръщат. Именно затова и играчи, които със сигурност никога не биха се завърнали в елита ни като Ивайло Чочев и Георги Миланов отново заиграха в Първа лига. Чочев е единственият играч в родния елит, който може да се похвали с над 100 мача в Серия А. Той обаче получи много тежка контузия и беше аут задълго и трябваше да се завръща в България. При Миланов ситуацията беше същата – той има над 100 мача за ЦСКА Москва, игра с руския гранд и в Шампионската лига, но тежка контузия го върна в България. След завръщането в Левски той напусна и отново заигра в чужбина, но в момента е свободен агент. Тодор Неделев също нямаше късмет в Майнц 05 и тежка контузия го извади задълго от терените.

Изключенията

Едно от най-големите изключения е Илия Груев – младши, който играе в елитния Вердер Бремен в Бундеслигата. Груев обаче не е имал досег до България. Неговият баща е бившият футболист и настоящ треньор Илия Груев, който дълги години живя и работи в Германия. Именно там се ражда и Груев – младши, който е с манталитет на немец, а не на българин.

Андрей Гълъбинов, който дълги години играе в Серия А и Серия Б също не е имал досиг до българския футбол. Неговият баща е бивш волейболист той е роден в Италия и е играл само за италиански тимове.

Страхил Попов е един от малкото настоящи, които дълги години направи сериозна кариера в чужбина, въпреки че е играл преди това в родния ни елит. Той играе в турския футболен елит и продължава да го прави, а в момента е част от Юмрание.