Четири от ветераните на Ботев Иван Занев, Иван Глухчев, Димитър Младенов и Паница Хаджийски от различни поколения говориха през TrafficNews за своите спомени от престоя си в клуба, който навърши 110-години.

Иван Занев е един от най-старите живи ветерани на Ботев, а в момента е на 87 години. играе за клуба в периода 1955 до 1964. Носител на Купата на България през 1962г. с Ботев, финалист в турнира през 1956 и 1963. Един път вицешампион  с Ботев през 1963 и два пъти бронзов медалист с „жълто-черните“ през 1956 и 1961. Треньорът на ветераните на Ботев, с които е многократен републикански шампион. 

"Каквото и да се каже за Ботев с думи е малко. Този отбор е религия и много хора се кръстят в Ботев. Това един от най-обичаните отбори в България", заяви Иван Занев. 

Занев, който е автор на шестия гол за Ботев при историческата победа с 6:1 над Левски през 1962г. си спомни и как реализира попадението. 

"Този гол още го сънувам. Успях да излъжа цялата отбрана на Левски и вратаря и успях да реализирам за 6:1. Това е най-големият ми и незабравим момент в моята футболна кариера. Това да победиш Левски в София с 6:1 и да вкараш шестия гол няма как да се забрави. Имам две желания и се надявам да ги дочакам. Едното е да ходя на домакинските мачове на Ботев на Колежа, а другото ми желание е да видя Ботев отново да вкара шест гола на Левски в София", каза един от най-старите живи ветерани на Ботев. 

Паница Хаджийски е един от легендарните вратари на Ботев играл между 1974 и 1977г. 

Ботев за мен е душата на моя живот. Когато има подобни сбирки на ветераните на клуба разбираме дали сме били полезни на този клуб или не. Бяхме готови да се сбием за отбора, давахме всичко от себе си на отбора. Помня много добре мача с Атлетико Мадрид и това е момента от историята на клуба, който няма да забравя. Беше доста студено, но имаше над 40 000 зрители. Аз тогава все още бях млад и не бях в отбор. Намирах се на трибуните под таблото на "Колежа". Много хора забравят, но аз вечно съм бил благодарен на всички, от които научих много и ми помогнаха при престоя ми в Ботев. 

Димитър Младенов има близо 350 мача за Ботев в елита. Играе за тима от 1979 до 1997 с едно прекъсване през годините 1989-1991. С отбора на Ботев е носител на купата на страната през 1981 г., вицешампион през 1986 г. и бронзов медалист през 1981, 1983, 1985, 1987, 1988, 1993, 1994 и 1995 г.

"За мен Ботев е всичко, целия ми живот. Дълги години имахме възможност да играем за този клуб. Можем много по-добре да играем, от това, което показваме в момента. Трябва да се вкара повече сърце, душа и да бъдем всеотдайни и да се раздаваме до край. Не искам да правя прогнози, но дай боже Ботев да достигне до третото място. Ще се радваме много, ако се случи. Моментите, които винаги ще помня са няколко. Мачовете с Левски, Локомотив, ЦСКА в тези мачове трябва да разгърнеш потенциала си и това са истинските мачове, които играхме на добро и прилично ниво. В тези срещи се вижда стила и качеството на отбора. Печелихме от това, че бяхме много добър колектив и имаме чисти взаимоотношения между нас. Да, имало е и слаби мачове, няма как да играеш винаги на ниво. Колективът печели това не е индивидуален спорт", заяви един от играчите с най-много мачове за "канарчетата".

Иван Глухчев има над 200 мача за Ботев в А група. Играе за тима от 1965 до 1974г. С Ботев е шампион през 1967г. Един от най-успешните старши треньори на клуба в периода 1984-1989г. В този период Ботев веднъж вицешампион и три пъти бронзов медалист. 

"Ботев е моят живот. Чувствахме обичта на хората. До ден днешен любителите на футбола ни уважават. Бяхме едно цяло и отбор и фенове", заяви Глухчев.

Глухчев си спомни как треньорът Георги Генов го привлича в Ботев и посрещането на шампионския отбор на Ботев през 1967г. в Пловдив. 

"Когато ни посрещнаха през 1967г. след като станахме шампиони имаше шпалир от феновете. Слязохме на централна гара и от там до площада имаше хора. Беше организирано честване на площада. Феновете бяха изключително много екзалтирани и имаше голяма еуфория. Бях едно обикновено момче, когато дойдоха в Ботев и само след две години станах шампион с клуба. За мен голямо щастие, че Ботев ме поканиха да играя за клуба. Играх в Чепинец Велинград и играхме контрола с Ботев. Треньорът на Ботев Георги Генов ме искаше много и каза на вратаря Георги Найденов да ме убеди да дойда. Аз обаче исках да остана във Велинград, климатът беше хубав, бях голмайстор и хората ме обичаха. Отборът изпадна от Б група и аз мислех как да процедирам и дали да остана. По едно време се чука на вратата и пред мен беше треньорът Георги Генов с привързана глава. Каза ми момче идвай веднага в Ботев, виж какво си направих, за да дойда до Велинград. Оказа се, че е катастрофирал малко преди Велинград и след като е бил бинтован в болницата веднага е дошъл да ме вземе с личния си автомобил. Дължа изключително много на този велик човек. Той ми подаде ръка, а аз винаги помня такива хора, които са ми помогнали и не ги забравям", заяви легендата на Ботев за два от най-интересните моменти в кариерата си.