Искаме Скопие да промени учебниците, надписите в музеите и паметните плочи, които обиждат България

Важно да се очертаят червени линии, които трябва да гарантират, че европейската интеграция на Македония няма да е за сметка на българската история, език и идентичнос, заяви Радев

България 30.09.2019 13:24 643 1
Искаме Скопие да промени учебниците, надписите в музеите и паметните плочи, които обиждат България

Властите в Скопие ще трябва да променят учебниците по история, надписите в музеите и паметните плочи, които съдържат неверни и обидни за България текстове, ако искат да получат подкрепата на София за влизането на Северна Македония в ЕС. 

Това стана ясно от думите на президента Румен Радев след консултантската среща на тема "Преглед на двустранните отношения между Република България и Република Северна Македония в контекста на постигнатите резултати от работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси и очакваната покана към Македония за присъединяване към ЕС".

"Постигнато беше принципно съгласие, че са необходими незабавни действия за изработване на национална позиция с ясни изисквания и критерии за членството на Северна Македония в ЕС, които да защитят българския национален интерес", каза Радев, който беше инициатор на срещата. 

В разговора участваха премиерът Бойко Борисов, както и  вицепремиерът, военен министър и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов, който през уикенда заплаши партията му да напусне управляващата коалиция, ако България подкрепи преговорите с Македония за еврочленство преди да бъдат изчистени "всички фалшификации от историята на българския народ в Македония". 

Радев обясни, че българските условия към Скопие следва да залегнат в преговорната рамка и да станат задължително условия за приемане на Северна Македония в ЕС. 

"Българското правителство се ангажира да формулира ясни крайни цели, които да бъдат постигнати преди приключване на преговорния процес за членство на Северна Македония в ЕС. А също така и конкретни междинни цели, които да бъдат решавани на всеки последователен етап от преговорния процес и то с ясни измерители. Една такава позиция следва да бъде представена и с нея да бъде запознат българският парламент. Особено внимание трябва да се обърне на учебните планове и програми, на текстовете в учебници, надписите в музеи и паметни плочи, както и позициите на обществените медии", разясни Радев.

 Той изтъкна, че е важно да се очертаят червени линии, които трябва да гарантират, че европейската интеграция на Македония няма да е за сметка на българската история, език и идентичност като разменна монета.

"Трябва много ясно да се поставят предварително открити условия, при неизпълнението на които да може да не се дава ход на следващите етапи от преговорния процес. Това трябва да е заложено ясно в самото начало на даване на старта на преговорния процес. Такава конкретна, открита и конструктивна позиция", допълни той.

"Въпреки усилията от българската страна, Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси на не постигна особени резултати. Особено напоследък те са обезпокоителни. Също така и поведението на нашата съседка поражда несигурност и недоверие", подчерта той.

Държавният глава каза още, че приемането на Република Северна Македония в НАТО и ЕС е важна стъпка за гарантиране на мира, стабилността, устойчивото развитие и просперитета на Югоизточна Европа.

"България винаги е подкрепяла принципно и последователно европейската и евроатлантическа перспектива на Македония. Припомням, че ние първи признахме независимостта на тази страна", добави още президентът.

Той обяви, че е поставил на масата и въпроса за air policing на въздушното пространство на Северна Македония.

"Има принципно съгласие, че българското правителство ще използва всички лостове в рамките на НАТО така, че да поеме своята част от отговорността и да се включи в носенето на такова дежурство на ротационен принцип. За това нещо имаме и средства, и възможности. Това ще покаже още веднъж конструктивната и отговорна роля на Република България в регионален и съюзнически план", уточни  президентът.

"Членството на Северна Македония в ЕС е важно, но не може това да се случва за наша сметка, прекроявайки историята", заяви преди това и Бойко Борисов.

"Комисията свърши много. Досега са направили седем срещи. Има доста неща, които преди няколко години никой не е мислел, че е възможно да постигнем съгласие. Винаги съм казвал, че довчера говорехме, че сме един народ. Нека приемем, че сме братски народи. Нека тази убийствена война от страна на Скопие да не продължава, защото ние нямаме по-близък народ и хора. 

Да ги спрем Северна Македония по пътя й към ЕС след това би било записано в историята, че след като всички 27 страни са ги подкрепили, точно България ги е спряла. Темата за Западните Балкани беше издигната на най-високо ниво. Ние искаме и Албания да върви заедно с преговорите за Северна Македония. Никога не сме поставяли и не сме казвали, че безусловно подкрепяме влизането им в ЕС. Ние имаме 71 инструмента след това, мисля, че толкова са преговорните глави. Нека спрат да си играят с историята и миналото и да се концентрират върху бъдещето. Разбира се, това бъдеще пряко ни интересува - коридор номер 8, разширяваме КПП", добави министър председателят.

"Не можем безусловно да подкрепяме Северна Македония по пътя й към ЕС, тези хора се подиграват с нас. Трябва да заложим ясни условия в самия процес още за насрочването на междуправителствената конференция да има ясни и категорични резултати. Надявам се, че това, което ще направим, ще бъде много ясен сигнал към управляващите в Скопие. Времето на тупането на топката е приключило. Тези хора се подиграват с нас и печелят време, разигравайки ни. Забележете, че последната среща на комисията е насрочена точно за 15-и - един ден преди да се съберат министрите и ръководителите в Брюксел, за да вземат решението", заяви пък Каракачанов.

Министърът на отбраната също подчерта, че на срещата е коментирано, че най-добрият вариант за България е да няма разделяне между Албания и Македония по пътя им към членство в ЕС.

"Това са две страни в региона, за които България е заявила ясни политически намерения да се движат към членство НАТО и ЕС", посочи Каракачанов.

В срещата учасваха още зам.-председателите на Народното събрание Емил Христов (ГЕРБ) и Кристиан Вигенин (БСП), председателят на парламентарната Комисия по външна политика Джема Грозданова и Полина Христова - зам.-председател на парламентарната група на "Воля".

 

Плашим Скопие: Да спрат да прекрояват историята, иначе ще видят ЕС през крив макаронТова е апел към тях, обясни Борисов, за Каракачанов тупкането на топката свърши

Изпрати новина